Годежът

— Не е ли интересно? — попита Роуина.

Марджъри възнамеряваше да укори Роуина, но не пред Таг.

— Не и за мен.

Тя му подаде писмата, като се изправи и го изпрати до вратата.

— Трябва да бъдеш много предпазлив.

— Да, милейди — каза той. Изглеждаше по-стар за своите четиринадесет години. А като сниши гласи си, каза: — Лорд Блейк ми предложи половин крона, за да предам едно от тези писма лично.

Сърцето й заби лудо.

— Това за госпожа Шарп ли?

— Да, това — отговори той и наведе глава.

— А ти съгласи ли се?

Езикът му се показа и проследи белега на устната му.

— Ако получа тези пари, бих могъл да посетя прекрасната сладкарка на Оксфорд Клоуз.

— И да купиш достатъчно карамелени лимонови бонбони и сладкиши за всички ли?

— Това е, което мислех да направя — отговори той, като клатеше енергично глава.

— Тогава имаш моето позволение. Само помни: недей позволява на пощенските чиновници в Лондон да ти дават тежки пакети, дори и да са адресирани до самия епископ на Уелс. Кажи им, че колетите ще трябва да почакат, докато дойде пощенската кола.

Като се изпъчи, Таг отговори:

— Нямат никакъв шанс да ме омаят с приказки, милейди. Те не биха посмели да поемат риска за нова бъркотия.

— Отлично тогава. Тръгвай! — тя му подаде няколко пени. — И си хапни нещо топло в Хангърфорд.

Наблюдаваше го как излиза уверено от стаята и тихо промълви молитва за неговата сигурност. Всеки път, когато го изпращаше, нещо малко в нея сякаш умираше, защото можеше никога повече да не го види.

— Не е учтиво да се говори шепнешком — порица я Роуина.

Марджъри се успокои и обърна.

— А да се оглеждат чуждите писма е невъзпитано. Как можа така да клюкарстваш пред Таг? Той се нуждае от добър пример, а не от урок по слухтене.

Очите на Роуина се напълниха със сълзи.

— Мислех си, че може да е от полза, ако се разбере какво е намислил лорд Блейк. Освен това аз съм само една стара, саката жена, която няма какво да прави. Обичам те и не мога да понеса мисълта, че искат да те измамят да се омъжиш за мъж, когото не желаеш.

Съчувствието към баба й намали възмущението на Мърджъри. Но все пак тя трябваше да отбележи още едно нещо.

— Трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да си пъхаш носа в нечии писма.

— Трябва да знаем какво крои той, а не можех да взема писмата му, тъй като не е станал още херцог.

— Трябвало е да вземеш писмата му от уважение към херцога на Кливлънд.

— Не е лесно да се обезкуражи лорд Блейк като останалите — каза Роуина. — Представи си, наследникът на Честърфийлд е тук, за да се омъжи за теб.

— Не ме интересува, дори да беше принц.

— Може да стане.

— Както ти казах, в нашата работа проявата на любопитство унищожава доверието, бабо. Не мога да си позволя никакви грешки точно когато се каня да предложа нови цени.

Роуина подсмръкна и избърса очите си с носна кърпичка.

— Също толкова лошо е от страна на баща ти да те използва като някаква собственост, която трябва да бъде разменена заради негов каприз. Боже, ти трябва да се чувстваш ужасно измамена! Мразя този коварен дявол!