Вихреният танцьор

— Но вашият баща вярва в талисмани — възрази Дамари. — И крал Людвик във Франция също. Човек няма нужда да вярва в такова нещо, за да го използва за целите си.

Борджия се засмя, а в този миг обезобразеното му лице си възвърна следи от хубостта, с която се беше отличавало, преди да го налегне сипаницата.

— Така както вие възнамерявате да ме използвате за целите си!

— Никой не може да ви използва, благородни господарю. Вашият ум е прекадено остър, за да не прозре измамата.

— Красивите слова няма да ме накарат да купя от вас онова, което искате от мен. Ние двамата си приличаме. — Борджия постави чашата си върху венецианската маса до ръкавиците си. — Ако Андреас е притежавал „Вихрения танцьор“, как после никой не е научил за него? Притежаването на една толкова велика ценност щеше да повдигне твърде много авторитета му.

Дамари повдигна рамене.

— Той съвсем не е глупак. Неговото семейство е донесло статуйката със себе си преди повече от сто години от Персия. Те гледат на себе си като на пазители на „Танцьора“. Статуетката се съхраняваше в кулата на замъка в Мандара. Дори приятели на семейството не бяха виждали никога златната фигура.

— Откъде знаете тогава за нейното съществуване?

— Аз съм родом от Мандара и служех като офицер при Лионело, преди това при баща му. Аз дебнех, аз наблюдавах, аз кроях формирането на една собствена condotta16, а при напускането на Мандара знаех, че един прекрасен ден ще взема „Вихрения танцьор“.

— Струва ми се, че откривам липса на преданост. — Чезаре се усмихна. — Вашата служба при condotti17 на Андреас навярно не беше по вкуса ви?

Дамари прикри озлобението, което се надигаше у него. Очите на Борджия бяха прекалено остри. Щеше да използва всяко неволно признание със сеещо смърт и гибел коварство.

— На Лионело не допадаха моите методи, когато подир смъртта на баща му бях поставен под негова команда. Той се придържаше към мнението, че през остатъка от живота си следвало да служа като обикновен воин. Заблуждаваше се. От най-ранното си детство знаех, че съм призван за великото.

— Да, положително е било заблуждение. Вие не сте обикновен човек, макар да не сте от знатен произход, доколкото знам.

Типично държане за един Борджия, помисли си Дамари. В началото галят, после забиват шпорите до кокала. Той потисна внезапно кипналия си гняв, за да каже:

— Един мъж е това, което направи от себе си, Ваше Високоблагородие. Вижте какво стана с вас, откакто свалихте кардиналската пурпурна мантия. С „Вихрения танцьор“ в ръцете ще преодолявате всички препятствия. Ако Негово светейшество откаже да ви даде войски, то вземете статуйката със себе си във Франция. Людвик е приятелски настроен към вас. Използвайте статуйката, за да превърнете нейната благосклонност в армии, воюващи в Испания, Флоренция или Рим.

— В Рим ли? — Борджия изгледа подозрително Дамари. — Бръщолевите като предател. Та нима вярвате, че ще нападка църковната държава и собствения си баща?