Вихреният танцьор

Тя преглътна с мъка и кимна с глава, като вътре в себе си продължаваше да се моли.

— Ще успея.

Една от редките му усмивки озари лицето на Лион.

— За няколко часа всичко ще мине и замине, а ти ще ми дадеш ключа. Опитахме се да подготвим и направим всичко колкото се може по-просто за теб. За тази цел сме си подсигурили помощта на трите блудници от селото, които следва да отвличат вниманието на стражите пред входа на лабиринта и да попречат на техния офицер да направи проверката точно навреме.

— Няма ли да се удивят, ако блудниците пристигнат ненадейно?

— Може и да се удивят… но то няма да е пречка да се зарадват на услугите им — обясни иронично Лоренцо. — Повечето мъже губят разсъдъка си, когато някоя чаровна блудница им предложи да си разтвори краката заради тях.

Лион кимна с глава.

— Ти ще влезеш вътре с жените и ще се преструваш, че си от тях, докато успееш да задигнеш ключа.

— Разбрах — каза тя едва чуто.

Той я погледна.

— Казвам ти, че всичко ще мине като по вода.

Тя с мъка се усмихна.

— Днес ли ще използвате ключа, за да откраднете статуйката?

— Не, утре през нощта.

— Разбирам. — Ръката й стисна толкова здраво ключа, че той се вряза в дланта й. — Можем ли сега веднага да тръгваме към двореца? Не ми се ще много да мисля за предстоящото.

Противоречиви чувства се изписаха върху лицето на Лион, когато я погледна.

— Да. — Той рязко извърна лице. — Можем незабавно да тръгваме на път. Марко ще прескочи до селото, ще вземе жените и ще срещнем след един час пред портите на двореца. — Той се обърна с лице към Лоренцо. — Марко каза, че на четвърт миля от там имало горичка. Налага се да дойдеш с нас и да ни чакаш в нея с конете.

— Отлично. Винаги предпочитам някоя пасивна роля. Макар че в ума ми се върти мисълта за по-възбуждаща компания за вечер като тази.

Лион подаде ръката си на Санчия. Отново лицето му се озари от онази усмивка, от която енергичните му, брутални черти изглеждаха почти хубави.

— Ела, cara.

Cara. Ласката отекна като мехлем на сърцето й. Никой досега не беше я удостоявал с такава дума. Ненадейно я обзе ревностно усърдие. Пристъпи две крачки напред и пое боязливо протегнатата му ръка.

— Идвам.

Голямата му ръка стисна здраво малката й длан. Беше в пълна безопасност. В този миг не съществуваха нито страхове, нито заплахи. Лион беше я нарекъл cara, беше потвърдил, че безопасността й е осигурена и държеше ръката й, сякаш между двамата съществуваше нещо повече от мир и разбирателство.

Тя се остави да я изведе от къщата.