Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— И сега ме караш да работя над внедряването на програмата на Джоуранъм просто за да ми покажеш колко е трудно тя да се осъществи на практика.
Селдън каза на Дорс Венабили:
— Как ти се струва това? Момчето ми приписва някаква лукава непочтеност, каквато просто не е в моя характер.
— Предполагам — кимна Дорс с отсянка на усмивка върху устните, — че не приписваш такива неща на баща си.
— Не съвсем. Във всекидневния живот по-праволинеен от теб, татко, няма. Но ако ти се наложи, знаеш как да подреждащ картите. Не е ли точно туй, което се надяваш да направиш с психоисторията?
Селдън тъжно рече:
— Засега с психоисторията съм напреднал твърде слабо.
— Много жалко. Аз продължавам да си мисля, че трябва да има някакво психоисторическо решение на проблема за човешкото тесногръдие.
— Може и да има, обаче не съм го намерил.
Когато вечерята приключи, Хари Селдън каза:
— Рейч, сега двамата с теб трябва малко да си поговорим.
— Наистина ли? — кипна Дорс. — Да схващам ли, че не съм поканена?
— Министерски работи, Дорс.
— Министерски глупости, Хари! Каниш се да поискаш от бедното момче да направи нещо, което аз не бих пожелала да свърши.
Селдън твърдо забеляза:
— Положително не се каня да поискам онова, което той не би желал да свърши.
— Всичко е наред, мамо — вметна Рейч. — Нека си поговорим с татко. Обещавам после да ти кажа всичко.
Тя вдигна очи нагоре:
— Много добре зная, че и двамата ще твърдите, че е държавна тайна.
— Всъщност — отсече Селдън — трябва да обсъждаме точно държавна тайна. И то, от първостепенна важност. Не се шегувам, Дорс.
Жената стана, стиснала устни, и излезе от стаята с едно последно убождане:
— Не хвърляй момчето на вълците, Хари.
А след като тя изчезна, Първият министър тихо рече:
— Страхувам се, Рейч, че тъкмо на вълците ще трябва да те хвърля.
8
Седнаха един срещу друг в кабинета на Селдън или, както той го наричаше, „мястото ми за мислене“. Тук бе прекарал безброй часове в опити да намери път сред трудностите при управлението на Империята и Трантор.
— Рейч, чел ли си за прекъсванията, които се случват напоследък в планетарните комунални услуги?
— Да — каза Рейч, — но нали знаеш, татко, че планетата ни е старичка. Най-умното, което можем да направим, е да махнем и последния човек, да изкопаем и подменим всичко, да прибавим най-новото в компютъризацията и тогава да върнем всекиго на мястото му — или поне половината. Трантор ще бъде значително по-добър само с двадесет милиарда души.
— Кои точно двадесет милиарда? — попита с усмивка Селдън.
— Много ми се ще да знаех — мрачно отвърна Рейч. — Белята е, че не можем да преустроим планетата, така че единствено продължаваме кърпежа.
— Боя се, че си прав, синко, ала в цялата работа има някои странни неща. Бих искал да ми кажеш дали не бъркам.
Той извади от джоба си малка сфера.
— Какво е това? — попита Рейч.
— Старателно програмирана карта на Трантор. Рейч, бъди тъй любезен да разчистиш масата.
Селдън постави кълбото почти в средата й и сложи ръка върху вградената в подлакътника на работния му стол клавиатура. Щракна с палец превключвателя, осветлението в стаята угасна, а над повърхността на плота се появи слой мека светлобежова светлина, дебел около един сантиметър. Сферата се бе сплескала и разстлала към ръбовете на масата.
На някои места светлинният слой потъмня и придоби структуриран вид. Рейч изненадан възкликна:
— Наистина е карта на Трантор!
— Че нали ти казах. Е, в търговския център на сектора не можеш да си купиш такова нещо. То е от тия джаджи, с които си играят въоръжените сили. Може да представя Трантор като сфера, но равнинната проекция по-ясно ще покаже онова, което аз искам.
— И какво искаш да покажеш, татко?
— През последните една-две години имаше доста аварии. Както сам спомена, планетата е старичка и е естествено да стават аварии, само че те взеха да се случват по-често и сякаш всичките са в резултат от човешки грешки.
— Това не следва ли да се очаква?
— Да, разбира се, в определени граници. Така е, даже когато говорим за земетресения.
— Земетресения? На Трантор?
— Съгласен съм, че Трантор е почти напълно несеизмична планета. И туй наистина е хубаво, защото би било твърде непрактично да затвориш под похлупак един свят, който няколко пъти годишно здравата ще се тресе и ще смачква по някоя секция от купола. Майка ти казва, че една от причините не друг, а именно Трантор да стане имперска столица е, че той е геологически умиращ: точно така неласкаво се изрази. Но макар и да е умиращ, този свят не е мъртъв. Има отделни малки земетресения — три за последните две години.