Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Е, сега черната птица ще има предмет за размисъл. — Тя се усмихна. — Не гледай така втренчено, Дурник.
Дурник стоеше пред нея със зяпнала уста.
— Как го направи?
— Наистина ли толкова ти се иска да узнаеш?
Ковачът потрепера и отклони поглед.
— Смятам, че това събитие постави нещата по местата им — заговори Улф. — По всяка вероятност сега маскировката е безполезна. Не съм сигурен какво смята да прави Чамдар, но зная едно — че ще следи всяка наша стъпка. Най-добре ще е да се въоръжим и да яздим без никакви отклонения към Воу Мимбре.
— Ще престанем ли да вървим по следата? — попита Барак.
— Следата продължава на юг — отговори Улф. — Мога отново да я открия, щом прекосим границата с Толнедра. Но първо искам да спрем в арендската столица, за да поговоря с крал Кородулин. Той трябва да узнае някои неща.
— Кородулин ли? — Дурник изглеждаше объркан. — Не е ли това името на първия арендски крал?
— Всички крале на Арендия приемат името Кородулин — обясни му Силк. — И всичките им кралици се казват Маясерана. Това е традиция в кралското семейство в тази страна, за да се предотврати разпадането на кралството. Трябва да се женят, следвайки възможно най-точно кръвната линия, за да поддържат илюзията за обединението на Мимбре и Астурия. Затова всички са болнави, но пък няма как да го избегнат — като се вземе предвид особеният характер на арендската политика.
— Стига, Силк — укорително произнесе леля Поул.
Мандорален изглеждаше потънал в размисъл.
— Възможно ли е този Чамдар, който преследва всяка наша стъпка, да е един от най-влиятелните магьосници в черното съзаклятие на кролимите? — попита той.
— О, много му се ще — отговори Улф. — Зедар и Ктучик са ученици на Торак и Чамдар иска също да стане такъв. Винаги е бил агент на Ктучик, но вероятно вярва, че това е шансът му да се издигне в йерархията на кролимите. Ктучик е много стар и не излиза от храма на Торак в Рак Ктхол. Може би Чамдар смята, че вече е време някой друг да стане върховен жрец.
— Тялото на Торак в Рак Ктхол ли се намира? — бързо попита Силк.
Господин Улф сви рамене.
— Никой не знае със сигурност, но аз лично се съмнявам в това. След като Зедар го е изнесъл от бойното поле във Воу Мимбре, не ми се вярва да го е предал на Ктучик. Торак би могъл да бъде в Малореа или някъде в южните земи на Ктхол Мургос. Трудно е да се каже.
— Ала в настоящия момент трябва да се пазим тъкмо от Чамдар — заключи Силк.
— Не и ако продължаваме да се движим — каза Улф.
— Тогава по-добре да тръгваме — обади се Барак и се изправи.
Рано преди обед тежките облаци започнаха да се разпръскват и тук-там се появиха чисти късчета синьо небе. Огромни стълбове слънчева светлина бавно се промъкваха през хълмистите полета, които очакваха — влажни и нетърпеливи — първите ласки на пролетта. Мандорален водеше. Яздеха бързо и успяха да изминат значително разстояние. Накрая започнаха да се движат ходом, за да дадат възможност на конете да отдъхнат.
— Още колко път остава до Воу Мимбре, дядо? — попита Гарион.
— Най-малко шестдесет левги — отговори Улф. — По-вярно ще бъде, ако кажем осемдесет.
— Много път. — Гарион потрепера и се размърда на седлото.
— Да.
— Съжалявам, че побягнах — извини се Гарион.
— Вината не беше твоя. Просто една от игрите на Чамдар.
— Но защо избра мен? Не можеше ли да стори същото нещо с Дурник… или с Барак?
Господин Улф го погледна.
— Ти си по-млад, по-податлив.
— Това не е истинската причина, нали? — обвиняващо изрече Гарион.
— Не — призна Улф. — Наистина не е, но до известна степен съдържа част от верния отговор.
— То е просто едно от онези неща, за които няма да ми кажеш, нали?
— Е, би могъл да го приемеш и по този начин — добродушно отговори Улф.
За известно време Гарион остана навъсен, ала господин Улф продължи да язди, като че ли въобще не го беше грижа за укорителното мълчание на момчето.
Пренощуваха в един толнедрански хан, който както всички беше неприветлив, солиден и скъп. На следващата сутрин небето беше ясно с изключение на отделни участъци с бухнати бели облаци, които се движеха бързо ведно с пронизващия вятър. Слънцето ги накара да се почувстват по-добре, дори Барак и Силк си разменяха закачки, докато яздеха един до друг — нещо, което Гарион не беше чувал през всичките седмици, прекарани под мрачното небе на северна Арендия.
Ала Мандорален тази сутрин не произнесе почти нито дума и с всяка измината миля лицето му ставаше все по-мрачно. Не беше сложил доспехите си и вместо тях носеше ризница и тъмносиня къса туника. Върху главата му нямаше шлем и вятърът си играеше с къдравата му коса.