Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— О, Келдар! — възкликна тя с наслада. — Това наистина е подарък, достоен за принц.
Усмивката на Силк мъничко се поизкриви, но той проницателно се вгледа в нея, опитвайки се да определи дали леля Поул говори сериозно, или не. След това въздъхна и излезе, като мрачно си мърмореше разни неща за двуличието на риванските търговци.
Не след дълго се върна и Делвор. Остави раираната си наметка в ъгъла и протегна ръце към един от пламтящите мангали.
— Доколкото успях да разуча, всичко е спокойно оттук до Воу Мимбре — съобщи той на господин Улф. — Но петима мурги току-що навлязоха в територията на панаира, следвани по петите от две дузини тули.
Хетар бързо вдигна поглед и ястребовото му лице се напрегна.
Улф се намръщи.
— Откъде дойдоха — от север или от юг?
— Заявяват, че са дошли от Воу Мимбре, ала по ботушите на тулите има червена глина. Мисля, че оттук до Воу Мимбре няма глина, нали?
— Въобще няма — твърдо заяви Мандорален. — В тази област на страната глина има единствено на север оттук.
Улф кимна и каза на Барак:
— Извикай Силк.
Барак тръгна към изхода.
— Не е ли възможно да е просто съвпадение? — зачуди се Дурник.
— Не искам да се излагаме на рискове — отговори Улф. — Ще изчакаме, докато панаирът притихне, унесен в сън през нощта, и ще се измъкнем.
Силк влезе в палатката и тихо каза нещо на Делвор.
— На мургите няма да им трябва много време да установят, че сме били тук — избоботи Барак и замислено подръпна червената си брада. — Това означава, че ще ни преследват на всяка крачка оттук до Воу Мимбре. Няма ли да е по-просто ако аз, Хетар и Мандорален встъпим в бой с тях? Петима мъртви мурги не могат да преследват никого.
Хетар кимна, изпълнен с някакво ужасно нетърпение.
— Не зная дали на това ще се погледне с добро око от толнедранските легионери, които охраняват панаира — обади се Силк. — Те, изглежда, доста се тревожат при появата на трупове, за които липсват обяснения. Такива инциденти нарушават чувството им за ред.
Барак вдигна рамене.
— Това беше просто едно хрумване.
— Хрумна ми нещо друго — рече Делвор и взе наметката си. — Мургите издигат навесите си близо до палатките на надраките. Ще отида да сключа няколко сделки с тях.
Търговецът тръгна към изхода на палатката, после изведнъж спря.
— Не зная дали това има някакво значение, ала водачът им се казва Ашарак.
Гарион почувства как го обзема внезапен хлад. Барак подсвирна и изведнъж стана много мрачен.
— Рано или късно ще трябва да се погрижим за този мург, Белгарат — заяви той.
— Познавате ли го? — Делвор не изглеждаше никак изненадан.
— Срещали сме се веднъж-дваж — отвърна Силк без никакво колебание.
— Започва да става досаден — вметна леля Поул.
— Аз тръгвам — каза Делвор.
Гарион вдигна парчето плат, което покриваше изхода на палатката, за да направи път на Делвор, ала когато хвърли поглед навън, сподавено възкликна, пусна плата и се дръпна.
— Какво има? — попита Силк.
— Струва ми се, че току-що забелязах Брил.
— Я да видя — рече Дурник. Пръстите му мъничко разшириха отвора и той и Гарион надзърнаха навън. Един раздърпан мъж крачеше бавно в калната улица пред палатката. Наистина беше Брил. Не се беше променил много от времето, когато бяха напуснали фермата на Фалдор. Туниката и панталоните му пак бяха покрити с кръпки и петна; лицето му беше все така небръснато, кривогледото му око проблясваше с нездравата си белота.
— Да, Брил е — потвърди Дурник. — Достатъчно е близо и усещам миризмата му.
Делвор въпросително се взря в ковача.
— Брил се къпе нередовно — обясни Дурник. — И е доста миризлив.
— Ще ми разрешите ли? — попита учтиво Делвор и надникна над рамото на Дурник. — А — продължи той. — Този тип. Той работи за надраките. Помислих си, че е малко странно, но не ми се стори важен, затова не си дадох труда да разследвам нещата.
— Дурник — бързо каза Улф. — Излез навън за момент. Направи така, че Брил да те види, ала не му позволявай да разбере, че си го забелязал. След като те види, се прибери. Побързай. Не бива да го изпуснем.
Дурник изглеждаше объркан, ала се подчини и излезе.
— Какво си наумил, татко? — попита леля Поул с твърде остър тон. — Защо стоиш и се усмихваш така самодоволно, старче! Не ме дразни!
— Идеално — засмя се ликуващо Улф и потри ръце.
Дурник се прибра в палатката и разтревожено съобщи:
— Видя ме. Сигурен ли си, че това беше добро хрумване?