Наследникът

— Наистина ще има — отвърна Алис — Но няма нужда да се връщаш и да обличаш бална рокля. Няма да бъде много официално.

— Няма как иначе — добави сестра й. — При такова стълпотворение от хора е невъзможно да се организират събития, за които всички трябва да се приготвят едновременно. Представяте ли си осем жени в една и съща стая, с разпрострени бални рокли и осем камериерки, които се опитват да нагиздят едновременно своите господарки? Това не може да се направи, само ще се стигне до бъркотия и гневни изблици.

Сабрина си представи картината и се усмихна.

— Не знам, сигурно би било забавно да наблюдаваш гневните изблици.

— Не си ли се запознала още с лорд Арчибалд Мактавиш, скъпа? — попита Алис.

— Не, но чух, че е тук — отвърна племенницата й. — А ти запозна ли се с него?

— Все още не, но се надяваме това да стане днес.

— Тя се надява — поправи я Хилари. — Внушила си е, че вдовецът Мактавиш се нуждае от нова съпруга.

Сабрина повдигна закачливо вежди.

— Защо, лельо Алис, да не мислиш да се омъжваш?

Алис се изчерви и изгледа убийствено сестра си.

— Определено не. Просто ми дойде наум, че след като внукът му ще остава да живее в Англия, той ще се почувства самотен високо горе в шотландските планини.

— Нямаме представа какво представлява домът му там — възпротиви се Хилари. — Нищо чудно да е препълнен с негови роднини.

— Всъщност е съвсем празен, поне според Дънкан — заяви Алис и изгледа сестра си триумфално, защото разполагаше с подробна информация.

Девойката реши да пресече зараждащия се спор и същевременно да задоволи любопитството си.

— С Дънкан ли си говорила? — обърна се тя към Алис.

— Да, непосредствено след обяда, макар и за кратко. Бедното момче ми се стори разстроено. Попита къде си отишла и аз не можах да му отговоря. Вероятно точно тогава си отишла да се преоблечеш?

— Сигурно — отговори смутено Сабрина и се смути дори още повече, когато се опита да попита безгрижно: — Каза ли по каква причина ме търси или просто искаше да знае къде съм?

— Не каза, но ти би могла да го потърсиш, за да разбереш — насърчи я леля й.

— Да — кимна Хилари. — Напълно приемливо е при подобен род събирания. Все пак ти си му съседка.

Девойката изгледа лелите си. Беше наясно какво се опитваха да направят.

— Ако е толкова важно, със сигурност ще ме намери. А междувременно престанете да си въобразявате разни неща. Той гледа на мен просто като на приятелка, често срещано нещо между съседи — каза тя и напусна салона.

Двете сестри я проследиха с поглед.

— Не може да го скрие, нали? — рече Алис.

— Да, не може. Той я харесва.

— И аз мисля така, но очевидно тя не го харесва — отбеляза Алис и се намръщи замислено.

— Можеш ли да я виниш, че не е уверена след фиаското в Лондон?

— Това не беше фиаско, просто…