Наследникът
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът». Краткое содержание книги:
Дънкан Мактавиш има още по-малко желание да отиде в Лондон. Още повече, че му е избрана годеница с език на пепелянка…
Какво ли готви съдбата за Сабрина и Дънкан, които все още не се познават, но знаят, че истинската любов винаги намира път към сърцата…
Младежът сбърчи чело. Дядо му винаги можеше да се аргументира така добре, че да не можеш да оспориш твърденията му.
— Е, аз си взех една вечер почивка от търсенето на съпруга, през която чисто и просто да се забавлявам. Сърдиш ми се даже за това, така ли?
— Не, стига да става дума само за една вечер. Но това празненство не може да продължава безкрайно, момчето ми. И няма да имаш по-добра възможност от тази да избираш. Никога досега не съм виждал толкова много чудесни девойки, събрани на едно място. Старият Невил е свършил чудесна работа когато е решил кого точно да покани, и е улеснил значително твоя избор. Използвай по-разумно времето, това е всичко за което те моля.
Дънкан се съгласи да направи точно така но когато малко по-късно слезе на долният етаж, установи, че при преминаването си през всеки салон търси подсъзнателно Сабрина. За нещастие се натъкна на Офелия или по-скоро — тя го откри като застана на пътя му така, че не му остана друго освен да спре или невъзпитано да и обърне гръб.
И щеше без колебание да направи второто, тъй като вчера вече й беше казал всичко, което възнамеряваше да и каже. Ако тя не го е разбрала вината не е негова. Но тя не беше сама а с други две момичета. Освен това младежът нямаше как да забрави поученията на Арчи.
Беше се запознал с двете й компаньонки за кратко, но не бе запомнил имената им, тъй като през последните два дни му бяха представени над сто човека. И двете бяха хубави и следователно заслужаваха да бъдат опознат малко по-добре, а в момента това налагаше да не държи невъзпитано. Но промени веднага решението си, когато чу първите думи, излезли от устата на Офелия
— Предполагам вече си се запознал с двете ми скъпи приятелки Едит и Джейн?
Със сигурност не искаше да опознава по-отблизо никой, който можеше да бъде наречен неин скъп приятел. Сабрина бе изключение от това правило, но тя всъщност никога не бе казвала, че е приятелка на Офелия, а бе споменавала за някакъв дълг към нея.
— Действително — отвърна той, без дори да я погледне. Насочи поглед към нейните компаньонки и додаде преди да отмине: — За мен е удоволствие, дами, но ако обичате, извинете ме, но още не съм закусил.
— Той е страшно… — Джейн спря рязко, опитвайки да измисли друга дума, освен „невъзпитан“, с която да опише поведението на домакина им — рязък нали…
— Шотландска черта, предполагам — отвърна с отегчен тон Офелия.
Всъщност се радваше, че не бе останал при тях. Бяха го видели да разговаря с нея, това единствено за момента я интересуваше.
— Ще приемеш ли, когато ти предложи отново да се омъжиш за него — осведоми се Едит. — Искам да кажа, ако не се обърне с тази молба към баща ти?
Офелия се престори, че размишлява над въпроса й.
— Още не съм решила. Все пак не трябва да забравям и за лорд Лок.
— Разбира се — отговори Джейн. — Той все още не се е запознал с теб, но това може да бъде поправено веднага. Сабрина може да те представи, ако е все още с него.
Тези думи със смайваща бързина сложиха край на отегчението на Офелия.
— Нямам нужда никой да ме представя — възрази остро тя. — Особено пък Сабрина. Ще се запозная с Рейфиъл Лок, когато съм готова за това. Може би тази вечер. Споменахте, че тази вечер се предвиждало да има танци в балната зала?
— Така чухме.
— Чудесно! Имам нова бална рокля точно за случая.
— О, скъпа, не мисля, че танците тази вечер ще могат да се окачествят като бал — предупреди я Джейн. — В провинцията всичко е много по-неофициално.
— Глупости, балът си е бал, независимо къде се организира. И искам да изглеждам възможно най-добре, когато се запознавам с него. А великолепната бална рокля е едно от условията за това.
Джейн понечи да протестира, но начинът, по който Едит я погледнат, я накара да си промени намерението. Офелия си оставаше тяхна приятелка и те все така искаха да се къпят в блясъка на нейната популярност, но и двете не бяха одобрили начина, по който се бе нахвърлила върху Мейвис, която също им беше близка. А предреченото от Мейвис им тежеше, тъй като виждаха колко лесно може да се осъществи.
Така че ако Офелия искаше да се облече по-официално от необходимото за тази вечер, си беше нейна работа. Ако се почувстваше неудобно заради това, пак си беше нейна работа. Бяха я предупредили, но както винаги за нея имаше значение единствено собственото й мнение.