Законът на мъжете
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на мъжете». Краткое содержание книги:
Още същата вечер Гучо видя, че Наполеон Орсини се съвещава със Стефанески, Алберти де Прато и Гийом дьо Лонжи — все италианци, благосклонно настроени към Дюез. На другия ден същата групичка се образува като от само себе си във вътрешния двор на манастира, само че уголемена от испанеца Лука де Флиско, несъщински брат на Жак П Арагонски и на Арно дьо Пенарю, водача на гасконската партия.
Като мина покрай тях, Гучо чу, че именно той каза:
— Ами ако не умре?
— Все ще бъде по-малкото зло, отколкото, ако останем тук още половин година, както има опасност, ако пропуснем този случай да изберем един умиращ.
Гучо тутакси предаде едно писмо за вуйчо си, в което го съветваше да изкупи от компанията Барди всички полици на името на Жак Дюез. „Лесно ще ги получите на половин цена, защото длъжникът минава за умиращ и кредиторът ще ви сметне за луд. Изкупете ги макар по осемдесет ливри за сто, сделката ще бъде добра или да не се казвам вече ваш племенник.“ Той посъветва освен това Толомей да дойде сам в Лион при първа възможност.
На 29 юли граф дьо Форез предаде официално на кардинала камерлинг писмо от регента. Жак Дюез благоволи да стане от сламеника си, за да чуе съдържанието му. Отнесоха го кажи-речи на ръце дотам.
Писмото на граф дьо Поатие беше строго. В него се изреждаха подробно всички нарушения на правилника на Григорий. Припомняше се, че ще бъдат разрушени покривите на църковните сгради. Регентът укоряваше кардиналите за разногласията им и им внушаваше да поверят папската тиара на най-възрастния измежду тях, щом не могат да се споразумеят. А най-възрастният беше Дюез.
Щом чу тези думи, той размаха ръце съвсем изнемощял и прошепна:
— Най-достойният, братя, най-достойният! За какво ви е пастир, който няма сили да води самия себе си и чието място е по-скоро на небето, ако бог пожелае да го прибере, а не тук долу?
И помоли да го върнат в килията му, легна на постелята си и се обърна към стената.
След два дни Дюез малко се пооживи: непрекъснатото омаломощение би могло да събуди подозрения. Но когато пристигна препоръка и от неаполския крал в подкрепа на предложението на граф дьо Поатие, старецът се разкашля така, че да ти стане жално. Трябва да беше много зле, щом можа да изстине в такава жега.
Пазарлъците продължаваха неотстъпно, защото някои все още хранеха надежди.
Но граф дьо Форез започна да става по-груб. Сега той заповядваше да претърсват по-щателно храната, сведена до едно блюдо на ден и конфискуваше писмата или караше да ги хвърлят вътре.
На 5 август Наполеон Орсини успя да спечели за Дюез не друг, а страшния Каетани, както и няколко членове на гасконската партия. Провансалиците подушиха победата.
На 6 август установиха, че монсеньор Дюез може да разчита на осемнадесет гласа, тоест с два повече от прословутото абсолютно мнозинство, което в продължение на две години и три месеца никой не бе успял да постигне. И последните противници, убедили се, че въпреки тях изборът ще се състои и опасявайки се да не би да бъдат наказани заради упорството си, се съгласиха да признаят високите добродетели на кардинал-епископа от Порто и заявиха, че са готови да гласуват за него.
На другия ден, 7 август 1316 година, решиха да гласуват. Определиха четирима броители. Дюез се появи, носен от Гучо и другия си придружител.
— Не тежи много — прошепна Гучо на кардиналите, които ги проследяваха с очи и им правеха почтително път: държане, което издаваше направения вече избор.
Само след няколко минути Дюез бе провъзгласен единодушно за папа и двадесет и тримата му колеги го акламираха.
— Щом вие, господи, искате това, щом вие, господи, искате това… — издума с мъка Дюез.
— Какво име си избираш? — го попитаха.
— Йоан… Ще нося името Йоан… Йоан XXII.
Гучо се приближи, за да повдигне хилавия старец, станал върховен повелител на вселената.
— Не, не, синко — каза новият папа. — Ще се помъча да ходя сам. Дано бог ме крепи.
Глупаците тогава си въобразиха, че е станало чудо, докато останалите разбраха, че са били измамени. Те мислеха, че дават гласовете си за един труп, а ето че избраникът им се движеше с лекота между тях, пъргав и свеж като пъстърва. Само че още не можеха да си представят колко горчив щеше да направи живота им цели осемнадесет години!
Междувременно камерлингът вече изгори в камината книжата от гласуването и белият дим възвести на света, че е избран духовен глава. Почти веднага отекнаха и удари с кирка по стената, която зазиждаше главния портал. Но граф дьо Форез беше благоразумен. Щом отворът стана достатъчно широк, той лично се вмъкна в църквата.