Играта на време и болка

"Само те направиха роб.

"И така в Неверион се появиха, макар много малко на брой, но роби, които умееха да четат и пишат. (През първата наша нощ се теб ти самият ми обясни, че си станал началник смяна благодарение на това си умение.) Началото на края на робството. Знам, че ще ти хареса това обяснение на нещата. Колко подобни съм чувала от теб, през годините, относно едно или друго обществено явление? И колко пъти мислиш, че си ми разказвал своята история — в толкова много и различни варианти, трябва да добавя. Твоята грамотност — която забелязах веднага щом реших да те откупя от мините — не е сред нещата, на които обикновено се спираш в разказа си, освен ако те запитат. И повече от веднъж, мой приятелю, мое създание, мое огледало, съм се замисляла върху това, как избягваш този факт в разказа, който непрестанно предлагаш за своя живот; и че тази репресия е знак за несъмнената му значимост.

"Както ти разказвам тази история, докато ти си седиш отсреща и се усмихваш на една стара дама която, едно време, не смяташе за чак толкова стара, очаквам всеки миг ти да подхванеш разказа, но с обратно поставени ударения, с точки и тирета прехвърлени другаде; и цялото пренаписано, изчистено, както ти би казал, но за да обслужва твоите цели. Колко интересно, ти би казал, че от самото начало властта на императрицата е изцяло допълваща, доуточняваща, предупреждаваща, стратегираща, призоваваща. И не остана ли тя такава и до днес? Онова, което намирам за интригуващо от моето време в Двора (ето тук ти ще трябва да продължиш историята) е, че това всъщност е моделът на всяка политическа власт, която някой индивид — императрица, министър, Везирка, съветник, придворен, радикален бунтар или искащ услуга търговец — може да има. Най-трудният урок, който на мен се наложи да науча в Двора бе (и ти това ще го обясниш по-нататък), че онзи вид власт, която Детето-Императрица прилагаше през онази нощ е единственият вид власт, който съществува. Измамният модел на властта като сила, който ни разсейва, обезкуражава и в края на краищата ни унищожава всички, които играем играта на власт и време, бе въплътен достатъчно добре, в твоята история, в повелителя Кродар, който можеше да издаде команда, с няколко кратки изречения, ония да бъдат избити или изхвърлени, а тия да бъдат издигнати или поставени да седят като равни до него: става дума за цялата тази възмутително глупава концепция, според която властта е ограничена само до онова, което посредничи между език и действие. И затова той — или неговият образ на подгизнал от кръв тиранин — е нашият враг, когото трябва да анализираме, разчленим, отхвърлим в едно действие което, за нас, трябва всъщност да бъде акт на бдително само-поправяне и само-защита. И затова тя — или нейният образ на оплискано в кръв уплашено дете — е нашият приятел. Просто става дума за това, кой от двамата е по-близо до реалното.