Дума Ки

Сложих на масата найлоновия плик и протегнах ръка към здравеняка.

— Едгар Фриймантъл.

Дланта му бе широка, пръстите — къси, а ръкостискането — силно.

— Джером Уайърман. Предпочитам да ми казваш Уайърман.

Погледнах предназначения за мен шезлонг. С тази полегата облегалка и ниска седалка приличаше на седалка за порше.

— Нещо не е наред ли, muchacho? — попита Уайърман, повдигайки вежди. Бяха гъсти и прошарени.

— Всичко е наред, стига да не се смееш, когато реша да стана.

Той се усмихна.

— Драги, живей, както трябва да живееш. Чък Бери31, цитат от хиляда деветстотин шейсет и девета.

Застанах пред шезлонга, отправих кратка молитва и се строполих на шезлонга. Както обикновено залитнах наляво (машинално пазех травмираното си бедро), ето защо седнах малко накриво, но мигновено сграбчих страничната облегалка и се опрях на земята със здравия си крак, затова столът само се заклати. Преди месец щях със сигурност да се пльосна на пясъка, ала явно бях позаякнал — упражненията си казваха думата. Представих си как Кати Грийн аплодира постижението ми.

— Браво, Едгар — похвали ме Уайърман. — Или Еди?

— Както си избереш, аз отговарям и на двете. Какво има в каната?

— Зелен чай с лед. Ще го опиташ ли?

— С удоволствие.

Той напълни първо моята, после своята чаша. Когато я вдигнах, забелязах, че зеленият цвят на чая бледнее в сравнение с очите му, обкръжени от фини бръчици. Черната му коса бе доста дълга и прошарена на слепоочията. По едно време вятърът я разроши и видях вдясно на челото му кръгъл белег, мъничък колкото монетка. Беше по бански и краката му бях загорели като ръцете му. Като цяло изглеждаше в добра форма, но в същото време ми се струваше, че от него струи умора.

— Да пием за теб, muchacho.ти успя.

— Добре — кимнах. — За мен.

Чукнахме се и отпихме. Не бях любител на зеления чай, ала този ми се стори божествен. Беше нежен като прохладна коприна, с едва доловима сладост.

— Почувства ли меда? — попита Уайърман и се усмихна, като кимнах. — Не на всички се удава. Слагам по една супена лъжица на кана. Медът подчертава естествената сладост на чая. Научих се да приготвям тази напитка на товарен параход Китайско море. — Той вдигна чашата и погледна през нея. — Там се сражавахме с пирати и се съвкупявахме със загадъчни смугли красавици „под тропическите небеса“32.

— Нещо не ми се вярва, господин Уайърман.

Той се засмя.

— Всъщност прочетох за меда в една от готварските книги на госпожа Истлейк.

— Да не е дамата, с която идваш тук всяка сутрин? В инвалидната количка?

— Съвършено вярно.

Пред очите ми внезапно изплуваха огромните сини кецове на хромираната поставка за крака на инвалидния стол и от устните ми се откъсна: