Проклятието
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Richard Bachman #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Проклятието». Краткое содержание книги:
— Били, няма никаква връзка.
— Аз само…
— Говорих с Лида Росингтън. Каза, че Кари е в „Мейо“ и се лекува от рак на кожата. Процедурите са напреднали и лекарите смятат, че ще се оправи. Освен това каза, че не те е виждала от коледното парти у Гордън.
— Лъже!
Хюстън замълча… а дали дочу, че Хайди плаче край апарата? Ръката на Били стисна слушалката, така че кокалчетата му побеляха.
— Ти лично ли говори с нея или само по телефона?
— По телефона. Не че разбирам каква разлика има.
— Ако я беше видял, щеше да разбереш. Изглежда като полумъртва от ужас.
— Е, когато е открила, че мъжът й има рак на кожата и че болестта е доста напреднала…
— Говори ли с Кари?
— Той е в реанимацията. На хората там не им разрешават телефонни разговори освен при най-крайни обстоятелства.
— Аз тежа седемдесет и пет кила — отбеляза Били. — Това е обща загуба на четиридесетина килограма и е, според мене, доста крайно обстоятелство.
От другата страна нямаше отговор. Освен звука, който може би беше плачът на Хайди.
— Ще говориш ли с него? Ще опиташ ли?
— Ако лекарите му разрешат да се обади и ако той няма нищо против, да. Но, Били, тази твоя халюцинация…
— НЕ Е НИКАКВА ИДИОТСКА ХАЛЮЦИНАЦИЯ!
— Не крещи, за Бога, не го прави.
Били затвори очи.
— Добре, добре — успокоително каза Хюстън. — Тази идея. Това по-добра дума ли е? Исках само да кажа, че тази идея няма да ти помогне да се оправиш. Всъщност тя може да е в основата на твоята психоанорея, ако това наистина е болестта ти, както мисли доктор Йънт. Ти…
— Хоупли — прекъсна го Били.
Лицето му се бе изпотило. Подсуши челото си с носна кърпа.
За малко му се мярна Хоупли, лицето, което всъщност вече не беше лице, а релефна карта на пъкъла. Ужасни възпаления, стичаща се влага и звукът, неописуемият звук, когато прокара нокти по бузата си.
Откъм Хюстън последва дълго мълчание.
— Говори с Дънкан Хоупли. Той ще потвърди…
— Не мога, Били. Дънкан Хоупли се самоуби преди два дни. Направил го, докато ти беше в клиниката „Гласман“. Застрелял се със служебния си пистолет.
Халек здраво затвори очи и се заклати. Чувствуваше се като при опита си да пуши. Ощипа силно бузата си, за да не припадне на място.
— Тогава знаеш — продължи той все оше със затворени очи. — Ти или някой друг, някой го е видял.
— Гранд Лолър го е видял — каза Хюстън. — Обадих му се преди няколко минути.
Гранд Лолър. За миг обърканият, уплашен ум на Били не разбра — помисли, че Хюстън употребява думата „гранд“ в значението й „голям“. После се досети. Гранд Лолър беше общинският следовател по смъртните случаи.
Объркването го накара да се захили не на място. Натисна с длан слушалката, като се надяваше Хюстън да не чуе кикота; ако чуеше, Хюстън вече със сигурност щеше да си помисли, че е луд.
А ти наистина ви искал да мислиш, че съм луд, нали, Майк? Защото ако съм луд и реша да дрънкам за шишенцето и за лъжичката ти от слонова кост, какво толкова, никой така или иначе няма да ми повярва, нали? Разбира се, че не.
Спря да се хили.
— И го пита…
— За някои подробности около смъртта? След историята на ужаса, която жена ти ми разказа, напълно прав си, че го питах. — Гласът на Хюстън за миг стана строг. — Ти трябва много да се радваш, че когато той ме попита защо се интересувам, не загубих самообладание.
— Какво каза той?
— Че кожата на Хоупли била в лошо състояние, но това няма нищо общо с ужасите, които си разказал на Хайди. Описанието на Гранд ме навежда на мисълта, че е било лош пристъп на акне в напреднала възраст, за което съм лекувал Дънкан от време на време още откакто за първи път го прегледах през 1974. Пристъпите го потискаха твърде много и това не ме учудва — трябва да ти кажа, че младежките пъпки в напреднала възраст, когато са в лоша форма, са едно от най-тежките в психологическо отношение несмъртоносни заболявания, които познавам.
— Мислиш, че е бил потиснат заради външния си вид и се е самоубил.
— Общо взето, да.
— Нека се разберем — предложи Били. — Ти смяташ, че това е горе-долу обикновен пристъп на младежки пъпки в напреднала възраст, каквито той е имал години наред… но в същото време смяташ, че се е убил заради онова, което е виждал в огледалото. Това е странна диагноза, Майк.