Проклятието

Старият циганин със скапания нос: Няма вина, казваш си. Казваш си, казваш си и пак си казваш. Но залагане няма, бели човече от града. Всеки плаща, дори за нещата, които не е направил. Няма залагане.

Тогава се обърна и тръгна към стълбите. Ужасът го бе парализирал и той се влачеше като моряк при буря.

Не, не Линда, пищеше съзнанието му. Не Линда! Боже, моля ти се, не Линда!

Всеки плаща, бели човече от града — дори за нещата, които не е направил. Защото това наистина е целта.

Останалата част от пая беше на бюфета, покрита внимателно с фолио. Нямаше цяла четвърт. Погледна към масата и видя там портмонето на Линда — към дръжката му бяха прикрепени значки с образите на рокзвезди: Брус Спрингстийн, Джон Кугар Меланкамп, Пат Бенатар, Лайънъл Ричи, Стинг, Майкъл Джаксън.

Отиде до умивалника.

Две чинийки.

Две вилици.

Седнали са тук, яли са пай и са се помирили, помисли си. Кога? Веднага след като съм заспал? Така трябва да е било.

Счу му се как старият циганин се смее и коленете му се подгънаха. Трябваше да се хване за бюфета, за да не падне наистина.

Когато се усети малко по-силен, се обърна и мина през кухнята, като дъската в средата изскърца под краката му.

Паят отново пулсираше — нагоре-надолу, нагоре-надолу. Гадната, упорита топлина бе замъглила фолиото. Дочуваше слабо джавкане.

Отвори бюфета и си взе чинийка за десерт, дръпна шкафчето отдолу и измъкна нож и вилица.

— Защо не? — прошепна и отхлупи пая. Той беше отново неподвижен. Беше отново ягодов пай, който изглеждаше много привлекателен въпреки ранния час.