Торба с кости
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #40
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Торба с кости». Краткое содержание книги:
Въпреки кошмарите (а може би тъкмо заради тях) след четиригодишно отсъствие Майкъл Нунан се връща в къщата на брега на езерото Дарк Скор.
На пръв поглед всичко е същото, но всъщност са настъпили не забележими промени — всички обитатели са подвластни на могъщия милионер Макс Девор, който ги манипулира с една-единствена цел: да отнеме тригодишната си внучка Кира от майка й. Майкъл неволно е въвлечен в битката на властния старец, който е свикнал да получава всичко, което пожелае. Същевременно писателят се опитва да разгадае тайната на „Сара Лафс“, където денонощно го преследват призраци, а магнитните букви на вратата на хладилника изписват странни послания. Какави ли свръхестествени сили витаят в къщата… и какво искат от Майкъл?
— Човекът плюна — констатира момиченцето.
— Извинете — промърморих. Трескаво се питах какво точно съм преживял. — Май едва сега ме хваща страх — забавена реакция, нали разбирате…
Мати разтревожено ме наблюдаваше, като че ли не бях на четирийсет, а грохнал осемдесетгодишен старец. А може би в очите на младите момичета четирийсетгодишните мъже са старци.
— Елате у дома, а? Ще ви налея чаша вода.
— Няма нужда. Кризата премина.
— Както желаете. Слушайте, господин Нунан, бях започнала да обяснявам, че досега не се е случвало нещо подобно. Простирах чаршафите, а Кира беше в караваната и гледаше анимационно филмче по видеото… после влязох за още щипки… — Погледна към детето, което вече не се усмихваше. Сигурно едва сега разбираше каква мъка е причинило на майка си. Изглеждаше така, сякаш всеки момент отново ще се разплаче. — Влязох в караваната, а Кира я нямаше. Едва не умрях от страх.
Долната устна на малката потрепери и от очите й закапаха сълзи точно както очаквах. Мати я помилва и я привлече към себе си.
— Не плачи, миличка — прошепна й нежно. — Този път приключението ти имаше щастлив край, но не бива да излизаш на шосето. Там е много опасно, колите прегазват малките същества, а ти си точно такова. Най-скъпото малко същество на света.
Момиченцето захлипа и избухна в сълзи. Така плачат всички деца, които са изморени и трябва да поспят, преди да се впуснат в нови приключения.
— Киа е лоша, Киа е лоша — хълцаше и притискаше главица към шията на майка си.
— Не си лоша, съкровище, а си само едно тригодишно мъниче — отвърна Мати и думите й разсеяха последните ми съмнения, че тя не полага достатъчно грижи за детето си. А може би вече не я подозирах в небрежност — детето очевидно не страдаше от недохранване, беше чисто и по тялото му нямаше синини от побои.
Не пропуснах да забележа тези подробности, макар още да не се бях напълно съвзел от необикновеното усещане, че се давя, както и от изненада, че момиченцето носи името, което с Джо бяхме решили да дадем на нашето дете, ако е момиче.
— Киа — повторих, сякаш думата беше вълшебно заклинание. Нежно докоснах главицата на малката, като че ли се страхувах да не я нараня. Копринената й коса бе затоплена от слънцето.
— Не се казва Киа, а Кира — намеси се Мати. — Още е мъничка и не може да го произнесе правилно. Името е гръцко и означава „женствена“, „изискана“. — Замълча за миг и смутено запристъпва от крак на крак. — Избрах го от един именник. Докато бях бременна, не пропусках предаване на Опра.13
— Името е чудесно — заявих. — Изобщо не ви мисля за лоша майка.
В този момент си спомних историята, която Франк Арлин разказа по време на коледния обяд и всички присъстващи едва не се пръснаха от смях. Дори най-малкият брат Пит, който беше „героят“ на историята и твърдеше, че изобщо не си я спомня, се смя до сълзи.
По време на великденските празници, когато Пити бил петгодишен, родителите устроили традиционното търсене на писани яйца. Предишната вечер изпратили децата при баба и дядо и скрили стотина твърдосварени яйца на различни места в къщата. Всички се забавлявали страхотно, докато Джоана, която се била усамотила във вътрешния двор да преброи „плячката“ си, случайно погледнала нагоре и надала кански писък. Пити пълзял по покрива на двуетажната къща.
Бащата се покатерил да спаси малкия, а членовете на семейството го наблюдавали. Държали се за ръце и били вцепенени от страх. Госпожа Арлин повтаряла „Аве Мария“ като латерна (на това място от разказа Франк се бе изсмял още по-гръмогласно), докато съпругът й грабнал Пити в прегръдките си и прекрачил в спалнята през отворения прозорец. Сетне загубила съзнание и при падането си счупила носа. Като попитали малчугана защо се е покатерил на покрива, той отговорил, че искал да провери дали няма скрити яйца във водосточната тръба.
Навярно всяко семейство е преживяло подобна перипетия и оцеляването на децата по целия свят, независимо дали се казват Пити, Кира или носят носят друго име, е доказателство (поне според родителите им) за съществуването на Бог.
— Изплаших се до смърт — промълви Мати. Отново изглеждаше като четиринайсет или най-много петнайсетгодишно момиче.
— Всичко свърши благополучно — побързах да я успокоя. — А Кира повече няма да се разхожда по шосето, нали, малка госпожице?
13
Опра Уинфри — популярна водеща на телевизионно предаване, в което се обсъждат различни теми. — Б. пр.