Прелъстен
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстен». Краткое содержание книги:
Развратник, чието разсечено от белег лице и леденосини очи подкосяват краката и на най-силните жени, Адам Савидж, легендарен авантюрист, среща из лондонските вертепи преоблечената Тони, но дори и той не разгадава нейната тайна. Маскарадът прераства в страстно отдаване през една дива и незабравима нощ.
— Независимо дали сме в Англия или Цейлон, за нас е недопустимо да се храним заедно, господарю.
— След като настояваш, че съм ви господар, трябва да се подчиняваш на заповедите ми, а аз нареждам да слезем долу да вечеряме, Джон Бул.
— Да, ваше превъзходителство — отвърна той.
В трапезарията Савидж се обърна към Фентън:
— Бихте ли уведомили госпожа Хог, че за вечеря сме трима?
Държа стола на Киринда, докато тя седне.
Готвачката се засуети и едва не изтърва купата със супа, когато видя, че ще трябва да сервира на слугите на Савидж. Стиснатите й устни показваха недоволството й.
— Госпожа Хог — любезно изрече Адам. — Искам да се извиня, че оставих скореца си във вестибюла. Нямах представа, че ще възразите срещу това. Моля ви, ако обичате, преместете го в моята стая.
— Да, сър — отговори тя.
— Освен това, госпожо Хог — продължи със същия благ тон той, — приемете моите най-искрени извинения, ако Джон Бул се е обърнал към вас като към жената-свиня. Той не е искал да ви обиди, уверявам ви. Просто се е объркал, нали разбирате, езикови проблеми.
— Извинението се приема.
Готвачката вирна нос и хвърли укорителен поглед към прислугата.
Следващите думи на Савидж буквално я попариха.
— Сега е ваш ред.
Когато погледна към леденосините му очи, по гърба й полазиха тръпки.
— Мой ред ли? — повтори недоумяващо тя.
— Да, ваш ред. Ще се извините за срамното си поведение към този мъж и тази жена. Оставили сте ги цял ден гладни и жадни само защото цветът на кожата им не е като вашия.
Лицето на госпожа Хог се покри с яркочервени петна.
— Извинявам се — промърмори, тъй като нямаше друг избор.
Гласът на Адам отново прозвуча любезно, но погледът на сините му очи остана леденостуден.
— Госпожо Хог, ако миризмата, която се носи от кухнята ви, е от ряпа, предлагам да я запазите за себе си и да ни сервирате нещо по-апетитно.
Готвачката изчезна в своето светилище и не се появи повече. След малко оттам се показа Дора, за да им сервира. На главата си носеше дантелено боне. Очите на Адам Савидж светнаха развеселено.
— Много е хубаво — измърмори той и забеляза удоволствието й.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
С неоценимата помощ на господата Уотсън и Голдман златото на Савидж бе внесено в банката, бе нает секретар на име Слоун и направено предложение за покупката на градската къща на Халф-мун Стрийт.
С пощата пристигна и обещаната покана за вечерята в Девъншир Хаус, а също и отговор от Стоук. Савидж отвори плика и се вгледа в красивия почерк на лорд Лам.
Скъпи господин Савидж,
Благодаря, че ме уведомихте за пристигането си в Англия. Добре дошли сте в дома ми на Кързън Стрийт толкова дълго, колкото ви е нужно. Със съжаление ви уведомявам, че Лам Хол е в траур и засега не приемаме посетители. Ако се наложи да се свържете с мен, можете да го направите чрез адвокатите Уотсън и Голдман.