Прелъстен
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстен». Краткое содержание книги:
Развратник, чието разсечено от белег лице и леденосини очи подкосяват краката и на най-силните жени, Адам Савидж, легендарен авантюрист, среща из лондонските вертепи преоблечената Тони, но дори и той не разгадава нейната тайна. Маскарадът прераства в страстно отдаване през една дива и незабравима нощ.
Адам Савидж го изгледа странно.
— Защо ми се струва, че има още нещо, което не ми казвате?
Господин Уотсън се изкашля.
— Ами, сър, става въпрос за лейди Антония. Тя дойде да ни види след смъртта на баща си и поиска да разбере с какви пари разполага. Когато я уверих, че сумата от зестрата й е под контрол, тя поиска да знае дали може да я използва, за да живее от нея. Информирах я, че вие управлявате финансите й. Страхувам се, че си излезе раздразнена, и оттогава й стана навик да купува каквото й се прииска и да изпраща сметките тук.
— Дайте да ги видя — нареди Савидж.
Прегледа ги набързо: повечето бяха за рокли, фусти, пелерини и разни други женски украшения, на обща стойност под сто лири. Две от сумите бяха изразходвани за поправка на дадените под аренда чифлици в Стоук.
— Уредете ги от моята сметка. Доколкото знам, Антъни получава издръжката си на тримесечие. Тя е толкова малка, че не знам как се справя. Най-добре е да я удвоите. Ще посетя Стоук веднага, след като привърша с най-належащите си дела. — Той се изправи. — Е, господа, пожелавам ви приятен ден. Можете да ме намерите в къщата на Кързън Стрийт.
Господин Голдман подаде списъка с адреси на новия си клиент и се ръкува решително с него. Тъй като „Темпл бар“ не беше далеч от „Савоя“, Адам бе дошъл пеш, но сега се огледа да наеме стол-носилка. Почти веднага обаче си даде сметка, че дългите му крака щяха да го пренесат по-бързо из многолюдните улици.
Мислите му се насочиха към близнаците. Момичето явно беше същото като майка си. Всъщност като което и да е друго същество от женски пол, когато ставаше дума за пари. Затова пък момчето, изглежда, бе приятно и нямаше да му създава неприятности. Надяваше се бързо да се сприятелят.
Когато се върна в хотела, Савидж написа няколко реда до лорд Лам, за да го уведоми, че се е върнал в Англия и иска разрешението му да използва градската къща в квартал „Мейфеър“, докато си купи собствена. Това бе просто една любезна формалност; щеше да се е пренесъл на Кързън Стрийт много преди писмото да пристигне в Стоук. В заключение информира своя повереник, че ще посети Лам Хол идната седмица.
Фентън, икономът на въпросната къща, го приветства вдървено и официално и омекна малко, когато разбра, че гостът е приятел и съсед на неговата господарка и покойния му господар от Цейлон. Фентън винаги се питаше как би реагирал при дадена ситуация господин Бърк и се опитваше да действа според това. Градската къща имаше готвачка-домакиня на име госпожа Хог и млада слугиня, коренячка лондончанка, която се казваше Дора. И двете не откъсваха очи от странните чужденци.
— Божке, видя ли лицата им?
Готвачката присви неодобрително устни и промърмори:
— Езичници! Мразя ги!
Дора, която не бе лишена от привлекателност, но бе и доста безочлива, се взираше завистливо в мургавото момиче с екзотична рокля. Фентън заведе господин Савидж в господарската спалня, но не знаеше какво да прави с другите двама. От погледа му не убягнаха безупречната белота на дрехата и тюрбанът с рубин на Джон Бул и той реши, че това може би е някакъв дошъл да погостува принц, а дамата — негова съпруга, наложница или каквито там бяха жените за индийските принцове. За по-сигурно ги отведе в отделни стаи и изпита облекчение, когато господин Савидж, очевидно доволен, постави една гвинея в дланта му.
— Днес ще пристигнат куфари и багаж от кораба ми. Джон Бул ще се погрижи за тях. — Адам реши да поговори насаме със слугите, за да улесни живота на Джон Бул и на Киринда, които, бе сигурен в това, отначало щяха да се чувстват като риба на сухо. — Ще сляза долу да се срещна с персонала.
След това взе клетката с Рупи и икономът го поведе надолу.
Младият мъж влезе в кухнята и се представи:
— Слугите, които водя от Цейлон, несъмнено ще ви изглеждат странни. Мъжът е свикнал да ръководи многобройна прислуга и може да ви се стори властен. Моля всички ви да положите усилия и да бъдете по-услужливи, а ако се появят някакви затруднения, обърнете се без колебание към мен.
Госпожа Хог го погледна с разбиране. Можеше да разпознае властния мъж още щом го видеше, но не обичаше да раболепничи пред чужденци.
— Затруднения ли, сър?
— Може би преувеличавам и виждам неприятности там, където ги няма — отвърна любезно той. — Единствената, област, където ще има действително трудности, е храната.
Готвачката присви устни. Никой досега не се бе осмелявал да й намира кусури в това отношение.