По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Много сте убедителен, инспекторе — отбеляза Райън.
— Сър, при всичките факти, които трябва да се проверят, това разследване ще е доста сложно, но в основата си въпросът е сравнително прост. Адски трудно е да подправиш сцената на престъплението. Просто сме в състояние да направим прекалено много неща. Теоретично възможно ли е нещата да бъдат така подредени, че да заблудят хората ни? — реторично попита О’Дей. — Да, навярно е възможно, но ще са необходими месеци подготовка, а те не са разполагали с месеци. Всъщност всичко се свежда до едно: решението за свикването на общо заседание е било взето, докато самолетът се е намирал по средата на Тихия океан.
Колкото и да й се искаше, Прайс не можеше да възрази на този аргумент. Тя беше провела свое собствено кратко разследване върху Патрик О’Дей. Емил Джейкъбс бе възстановил поста инспектор за специални поръчения още преди години и беше събрал хора, които предпочитаха оперативната работа пред администраторската. О’Дей не се блазнеше от управлението на оперативен отдел. Той участваше в малък екип от опитни агенти, които работеха извън кабинета на директора, нещо като неофициален инспекторат, действащ на място, за да следи нещата, и занимаващ се предимно със заплетени случаи. О’Дей бе добро ченге и не обичаше кабинетната работа. Прайс трябваше да признае, че той знае как да провежда разследване, още повече че беше извън командната верига и нямаше да преиграе нещата, за да получи повишение. Инспекторът бе пристигнал в Белия дом с огромен пикап — че освен това носеше и каубойски ботуши! — и навярно бягаше от публичността като от чума. И така, титулярят на разследването заместник-директор Тони Карузо щеше да докладва в министерството на правосъдието, но Патрик О’Дей щеше да съкрати веригата и да докладва направо на Мъри — който на свой ред щеше да обработва информацията на О’Дей за президента и да му я поднася по свой вкус. Тя смяташе Мъри за проницателен човек. В края на краищата Бил Шоу го беше пращал да спасява положението като свой личен представител. А Мъри щеше да прояви лоялността си изобщо към институцията, към ФБР. За О’Дей беше още по-лесно. Той разследваше престъпления, за да си изкарва хляба, и макар да изглеждаше, че прави прекалено бързи заключения, правеше всичко по правилата.
— Кога си спала за последен път, по дяволите? — попита Кларк. Малцина можеха да разговарят така с Мери Пат Фоли, но едно време Джон я беше обучавал.
— Джон, нито си евреин, нито си ми майка — уморено се усмихна тя.
Кларк се огледа.
— Къде е Ед?
— На път за насам от Персийския залив. Имаше съвещание със Саудитска Арабия — отвърна тя. Макар че госпожа Фоли заемаше по-висок пост от господин Фоли, саудитската култура не беше съвсем готова да се срещне с царя на шпионажа в женски образ — с царицата на шпионажа, поправи се Джон с усмивка, — пък и във всеки случай Ед сигурно бе по-добър в съвещанията.
— Нещо, което да трябва да знам?
Тя поклати глава.
— Нищо ново. Доминго, постави ли въпроса?
— Тази сутрин играеш грубо — отбеляза Кларк.
Чавес само се ухили. Страната може и да беше в смут, но имаше и по-важни неща.
— Можеше и да е по-зле, Джон. Аз не съм адвокат, нали?
— Я стига — изсумтя Кларк. Беше време за работа. — Как се справя Джак?
— Определена ми е среща с него следобед, но няма да се изненадам, ако я отменят. Бедното копеле. Сигурно е съсипан.
— Истината ли пишат във вестниците за начина, по който са го забъркали във всичко това?
— Да — отвърна заместник-директорката. — Трябва да разработим изчерпателен анализ на заплахата. Искам вие двамата да участвате.
— Защо ние? — попита Чавес.
— Защото ми писна шефовете на разузнаването да вършат всичко. Ще ви кажа какво ще стане: сега имаме президент, който разбира от работата ни. Ще подсилим оперативния отдел дотолкова, че да мога да вдигна телефона, да задам въпрос и да получа отговор, който да съм в състояние да проумея.