Другият вятър [The Other Wind - bg]

— Техану — каза кралят. Беше седнал до Тенар на пейката под сводестия прозорец. — Днес на съвета не те поканих да кажеш за въпросите на господаря Ястреб. Не му беше времето. Смяташ ли, че тук е мястото?

Елша я погледна. Момичето се замисли, преди да отговори. Погледна към майка си, но не получи отговор.

— Предпочитам да ви го кажа тук — изхриптя гласът й. — И може би на принцесата на Хур-ат-Хур.

След кратка пауза кралят попита учтиво:

— Да пратя ли да я повикат?

— Не, мога и сама да я посетя. След това. Всъщност нямам много за казване. Баща ми пита: „Кои отиват в сухата земя, когато умрат?“ И двете с майка ми поговорихме за това. И си помислихме, хората отиват там, но зверовете отиват ли? Птици летят ли там? Има ли дървета, расте ли трева? Елша, ти си го виждал.

Изненадан, той успя да отвърне само:

— Там… Трева има, но по високата страна на хълма, и изглежда мъртва. А оттатък стената — не знам.

Техану погледна краля.

— Вие сте преброждали тази земя, милорд.

— Не видях никакъв звяр, нито птица или нещо, което да расте.

Елша проговори отново:

— Господарят Ястреб каза: прах, камък.

— Мисля, че в смъртта си никакви други същества не ходят там, освен човешки — каза Техану. — Но не всички хора. — Отново погледна майка си и не извърна очи.

— Хората на Карг са като животните — заговори Тенар. — Гласът й беше сух, никакво чувство не се долавяше в него. — Те умират, за да се преродят.

— Това е предразсъдък — намеси се Оникс. — Простете, лейди Тенар, но вие самата… — И замълча.

— Вече не вярвам — отвърна Тенар, — че съм или съм била, както ми казваха, вечно прераждащата се Арха, една душа, превъплъщаваща се безкрайно и поради това — безсмъртна. Но вярвам, че когато умра, като всяко смъртно същество ще се слея отново с по-великото същество на света. Като тревата, дърветата, животните. Хората са само животни, които говорят, сър, както сам казахте тази сутрин.

— Но ние можем да говорим Езика на Сътворението — възрази магьосникът. — Като научаваме думите, с които Сегой е създал света, словото на самия живот, ние учим душите си да надвиват смъртта.

— Онова място, в което няма нищо освен прах и сенки, това ли е вашето завоевание? — Гласът й този път не беше сух, а очите й блестяха.

Оникс стоеше пред нея, възмутен, но онемял.

Кралят се намеси.

— Ястреба задава и втори въпрос. „Може ли дракон да премине каменната стена?“ — Погледна Техану.

— Отговорът на този въпрос се съдържа в първия — отвърна тя, — щом драконите са само животни, които могат да говорят, а животните не отиват там. Виждал ли е някой магьосник дракон там? Или вие, милорд? — Погледна първо Оникс, а след това — Лебанен.