Митично подвеждане
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митично подвеждане». Краткое содержание книги:
— Хоп-па-а! — възкликна той. — Какво откриваме тук?
— Прилича ми на смесена групичка същества, скупчени под брезентов навес — отбелязах сухо или поне толкова сухо, колкото съумях, при условие че бях мокър до костите.
— Играят на крапс11 — заяви Аахз. — Чувам им заровете.
Можеш да вярваш на демон от Перв, че от стотина крачки е доловил звука на зарове, търкалящи се по земята.
— И? — запитах.
— И мисля, че сме намерили нашия буки. Онзи високият, дето е зад останалите. По-рано също сме си взаимодействали.
— Ще говорим ли сега с него? — реагирах нетърпеливо.
— Не „говорим“ — поправи ме Аахз. — Аз ще говоря. Ти се навличаш в достатъчно каши или сред порядъчни тълпи, без да те въвеждам в игра на крапс. Ще ме изчакаш в гостилницата. Гюс би следвало да може да те държи под наблюдение.
— Уф, добре.
Бях разочарован, но пък исках да се скрия от дъжда.
— И между тук и там не спирай да говориш с никого. Чу ли ме?
— Да, сър — кимнах и препуснах в тръс.
— И каквото и да правиш, не яж от оная храна!
— Майтапиш ли се? — разсмях се. — Че аз съм бил тука и друг път.
Ястията в „Златният полумесец“ в най-добрия случай са съмнителни. Дори и след като бях скачал по разни измерения с Тананда и бях видял какво минава там за храна, не бих сложил собственоръчно в устата си нищичко от туй заведение.
Докато наближавах, забелязах през витрината, че гостилницата е празна. Това ме изненада. Имам предвид, че от предишното си идване знаех, че насам обикновено се събира бая народ, а поради дъжда можеше да се очаква увеличаване на броя на безделниците.
Гюс също нийде не се виждаше; вратата обаче беше отворена, така че аз нахълтах вътре с облекчение, че отново съм на сухо място. По-добре да не бях го сторил, честно казано.
Още не бях съвсем влязъл, и нещо като огромна длан обхвана тила ми и буквално ме вдигна във въздуха.
— Малка личност! — заяви нечий гръмовен глас. — Хрупан обича малки личности. Хрупан обича малки личности повече от „Биг Макове“. Как си на вкус, малка личност?
При последните думи аз бях завъртян, докато увиснах лице в лице с моя нападател. В случая използвам термина „лице“ в най-широк смисъл. Бях се усетил като повдигнат от голяма ръка, защото наистина съм бил повдигнат от една голяма ръка. А на другия край на въпросното ръчище бе първият и единствен трол, когото за мой лош късмет бях срещал… и той изглеждаше гладен.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:
Защо трябва да плащам на някакъв трол само за да мина по моста?