Р. РЕЙГЪН
На няколко пъти в този разказ споменавах за Пазара на Дева. Може би се чудите какво всъщност представлява. Аз също… а пък съм бил там!
Дева е родното измерение на деволите, които навсякъде са признати за най-добрите търговци. Можете да откриете отправки за тях във вашия фолклор. Сделките с деволи обикновено изглеждат невероятни и често се оказват катастрофални. Аз лично съм си имал работа само с двамина от Дева. Единият докара нещата дотам да висна (не да го чакам, ами на въжето!), а другият ми продаде моя дракон, Глийп. Приятно ми е да си мисля, че туй изравнява сметката, обаче Аахз упорито твърди, че като батсман10 съм нула — каквото и да означава думата.
Както и да е, в това измерение съществува целогодишен и целоденонощен Пазар, където деволите се срещат, за да търгуват помежду си. На него има всичко, което човек може да си представи, и повечето неща, дето не може. Остава ви просто да се спогодите с господа рогатите. За късмет Пазарът е достатъчно голям, така че се срещат множество дубликати, и понякога е възможно да разиграете търговците, като ги противопоставите един на друг.
Два пъти съм ходил там — винаги с Аахз. Сега обаче беше първият път, когато се озовах на същото място в дъждовно време.
— Вали — изтъкнах, като смръщих лице към надвисналите облаци. Бяха тъмнооранжеви, което бе твърде живописно, ала с нищо не правеше измокрянето по-приятно.
— Знам, че вали — остро ми отвърна первектът. — Хайде. Дай да влезем тук, докато се ориентирам.
„Тук“ в този случай бе нещо като невидим мехур, обгръщащ една сергия. Изглежда, че той вършеше достойна за възхищение работа, изолирайки я от дъжда. Навремето съм използвал магически щитове, за да държа надалеч някои нежелани натрапници, но никога не ми беше хрумвало да ги употребява срещу стихиите.
— Купувате ли или гледате, уважаеми господа? — запита собственикът, като се запромъква с рамото напред към нас.
Хвърлих поглед към Аахз, обаче той се бе изправил на пръсти и преценяваше околността.
— Ъ-ъ-ъ… по-скоро се озъртаме.
— Тогава стойте на дъжда! — долетя изръмжаният отговор. — Ако не знаете, силовите полета струват пари. Това е демонстрационен щанд, а не комунална придобивка.
— Какво е силово поле? — заувъртах.
— Вън!
— Хайде, момче — рече Аахз. — Зная къде се намираме.
— Къде? — кимнах недоверчиво.
— Насред щанда на най-грубия търговец на Пазара — обясни моят наставник, повишавайки тон. — Ако не го бях видял с очите си, нямаше да повярвам.
— Я, какво значи това? — начумери се собственикът.
— Ти ли си Гарбелтон? — попита Аахз, като насочи вниманието си към него.
— Ами… да.
— Твоята репутация те изпреварва, господине — високомерно изви глас спътникът ми, — и тя е унищожаващо точна. Да вървим, майстор Скийв. Ще си свършим работата някъде другаде.
— Но, джентълмени! — отчаяно ни призова Гарбелтон. — Не бихте ли премислили…
Изтървах останалото, тъй като Аахз ме подбра и закрачи в дъжда.
— Защо беше всичко туй? — поисках да узная в мига, когато наруших ритъма си, за да прескоча една локва. Менторът стъпи право в нея и обля с кестенява кал целите ми крака. Страхотно.
— Кое? А, просто малко пушилка, та да си спасим реномето. Не е добре за репутацията ти да те изхвърлят от разни места… особено пък защото не купуваш.
— Искаш да кажеш, че преди това не си и чувал за него? Тогава откъде му научи името?
— Пишеше го на табелата над сергията — ухили се люспестият. — Ама нали му дадох да разбере? Няма друго, което един девол да мрази толкова, както да изгуби потенциален купувач… освен да върне някой заем.
вернуться
10
В крикета: играчът, който удря с бухалката. — Б.ред.
