Самоличността на Борн

Чертите ти са били омекотени, характерът — прикрит. Ако смениш цвета на косата си, променяш цялото лице… Някои видове контактни лещи са предназначени да променят цвета на очите… С очила си съвсем различен. Визи, паспорти…. можеш да ги подменяш както пожелаеш.

Моделът беше налице. Всичко съвпадаше. Е, не всичко си имаше отговор, но това бе по-голямата част от истината, която желаеше да чуе.

— Искам да приключа с тази работа — заяви Мари Сен-Жак и пристъпи напред. — Ще подпиша каквото е нужно в кабинета ви, доколкото си представям. Но след това наистина трябва да се прибера в хотела. Мисля, че не е необходимо да ви обяснявам какво преживях тази нощ.

Швейцарецът я погледна през очилата си с позлатени рамки. Набитият мъж, извел я от сянката, я хвана за ръката. Тя се вгледа в двамата мъже, а след това отпусна поглед към ръката, която я държеше.

После към Борн. Дишането й секна. Ужасната истина постепенно я осени. Очите й се разшириха.

— Пуснете я — каза Джейсън. — И бездруго заминава за Канада. Едва ли ще я видите повече.

— Бъди разумен, Борн. Тя ни е видяла. И двамата сме професионалисти; има си правила. — Мъжът подбутна с пистолета си Джейсън под брадичката и дулото отново се притисна в гърлото му. Прокара лявата си ръка по дрехите на жертвата си, напипа пистолета в джоба и го извади. — Така си и мислех — каза и се обърна към набития мъж. — Вкарай я в другата кола. Лимат.

Борн се смрази. Мари Сен-Жак трябваше да бъде убита, а тялото й — хвърлено в река Лимат.

— Чакай малко! — Джейсън пристъпи напред; пистолетът се заби във врата му и го притисна обратно към калника на колата. — Не ставайте глупави! Тя работи за канадското правителство. Ще плъзнат навсякъде из Цюрих.

— Теб какво те засяга? Ти няма вече да си тук.

— Но това е просто глупаво! — изкрещя Борн. — Професионалисти сме, ако си спомняш.

— Започваш да ми досаждаш. — Убиецът се обърна към набития мъж. — Gehen! Schnell! Guisan Quai!35

— Разпискай се, глупачко! — изкрещя Джейсън. — Почвай да пищиш? Не спирай!

Тя се опита, но викът й секна от парализиращ удар в гърлото. Свлече се на тротоара и този, който трябваше да я убие, я повлече към малката черна кола без особени белези.

— Това беше глупаво от твоя страна. — Убиецът надникна иззад очилата си с позлатени рамки в лицето на Борн. — Само ускори неизбежното. Но, от друга страна, сега ще е по-просто. Мога да пусна един от хората си да се погрижи за ранените. Всичко е толкова военизирано, съвсем като на бойно поле. — Той се обърна към мъжа с фенера. — Сигнализирай на Йохан да влезе вътре. Ще се върнем да ги вземем.

Фенерчето присветна и загасна два пъти. Четвъртият, мъжът, който бе отворил вратата на малката кола, за да вкара вътре Мари, кимна. Захвърлиха Мари Сен-Жак на задната седалка и вратата се затръшна. Мъжът, когото нарекоха Йохан, се запъти към циментовото стълбище и кимна на екзекутора.