Добре охранявани мъже
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре охранявани мъже». Краткое содержание книги:
Сексуално пълноценните старци, които са обект на непрекъснато умножаващи се нападения, поставят друг проблем. Без да се съгласяват на посвещаването им в аблационизъм, те пожелали, пред вид собствената си сигурност, да им се разреши да носят на обществени места зеленото кръгче с позлатената буква на „А“-та. Но „А“-тата решително се противопоставили. Генералният секретар на федералната асоциация на „А“-тата (ФАА) възразил, че ако старците, със забавянето на спермато-генезата си, са по-устойчиви на епидемията, нямат все пак пълния имунитет на „А“-та и следователно представляват опасност от зараза за другите пълноценни мъже. Разрешението, заявил генералният секретар на ФАА, е съвсем просто: федерацията е отворена за всеки, независимо от възрастта му, който желае да приеме аблационисткото посвещение и да се възползва от социалните, морални и профилактични облага, което го предлага.
Откликът на този призив бил много слаб. Изчислено било, че само 10% от сексуално пълноценните американци над 75 години приемат да се присъединят към аблационистите. Според проучването на един психолог от Харвардския университет мъжкото честолюбие било дълбоко вкоренено у старите фалократи и те дори се гордеели, че притежават, макар и само като възможна, сила, от която голям брой по-млади индивиди се отказали по собствена воля. „Като ще се мре, да се мре, заявил 89-годишен чернокож в едно интервю, но аз предпочитам да умра като нормален мъж!“ — Не може да не знаете, отвърнала му интервюиращата, че и такъв голям град, в какъвто живеете, без зелената значка на „А“-та рискувате да бъдете отвлечен, изнасилен и убит. — „По-добре да се мре така, отколкото другояче“, заявил с цинична усмивка старият негър.
В случая явно било, че става въпрос за много примитивен мъжки индивид, но водещите проучването установили, че скритите подбуди били същите и при старците от бялата раса с по-голямо образование: и при едните, и при другите нещата опирали до „сексуална гордост и скрита воля за агресивност и господство над индивидите от нашия пол“.
В заключение Дебора Грим отбелязваше, че старците представляват много по-голяма опасност от единаците, които водят несигурно съществование в най-отдалечените кътчета на страната и са достъпни само на шепа привилегировани от съдбата. Следователно, поставя се въпросът дали „в името на остарялото понятие за лична свобода“ ще се оставят пълноценните мъже в старческа възраст да вършат своите галантни набези сред подрастващото градско население, или ще се реши, за всеобщо благо, да се упражни спрямо тях принуда и да се заставят с декрет да влязат в редовете на аблационистите.
След като завърших статията, видях, че разполагам с още доста време, преди да стане Дейв. Прочетох я отново от началото до края. Но и това не ме задоволи: върнах се за трети път на някои пасажи и по-специално на разпита на Б. и произнасянето на „справедливата“ присъда, според която го осъждаха на пет години затвор. После потърсих пасажа, в който Дебора Грим описваше обучението на девойките в учебните заведения. Препрочетох и последните редове и претеглях всяка дума, особено тия, с които се оспорваше „остарялото понятие за лична свобода“.
Джоан Пиърс имаше право. Аз наистина нехаех, щом се занимавах единствено с моите дребни лични грижи. Бях живял в Блувил в състояние на егоистично късогледство и не виждах по-далеч от телената ограда. Джоан Пиърс ми бе предрекла, че ще се „осветля“ със статията на Дебора Грим. Какво ти осветляване! То бе направо ослепяване! И това, което сега откривах, беше още по-страшно от онова, за което само се досещах.
Като си помисля, че само преди седмица неприетата ми оставка ме бе почти успокоила! С какво лековерие се бях отдал на надеждата! Как лесно се бях примирил да ме лишават от вестници и информация, да ме държат в незнание, като дете, да не мога повече да направлявам собствения си живот, да го огранича с Дейв, Анита, малкото ми приятели в Блувил, мечтите ми и ограбените ми желания!
Пробуждах се и пробуждането беше доста страшничко. В сравнение с външния хаос Блувил беше едва ли не оазис. В него човек се задушаваше, но все пак живееше. Шпионираха ни по двадесет и четири часа на денонощие, но не рискувахме, когато излезем от дома си, да бъдем нападнати. И не ни хвърляха в затвора за наказание, че са ни отвлекли. Названието „охраняван мъж“ започваше да звучи по-малко иронично, когато вече знаеш какво става отвъд защитната ограда. Адът за охраняваните мъже не беше, както мислех и както самият Стин мислеше, отсам бодливата тел; той беше отвъд нея.