Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Свидетелите на това свръхестествено събитие бяха предостатъчно, за да осигурят уединеност на сегашния бивак на двамата магове, така че Грънтъл с любопитство загледа закрачилия право към него керванджийски охранник. Бюк беше даруджистанец, работеше с по-малки кервани и едва успяваше да се спогоди с търговците. Предпочиташе да работи сам и Грънтъл знаеше защо.
Господарят на Бюк се беше опитал да премине по-рано същия ден. Разнебитеният му фургон се беше разпаднал насред течението и скъпите бали със стоката бяха отнесени, докато собственикът им мяташе безпомощно ръце в мръсната вода. Бюк бе успял да спаси търговеца, но със загубата на стоката договорът беше приключил и след като уреди един от керваните да го върне в Даруджистан, работодателят му го беше разкарал без капка благодарност за усилията.
Грънтъл беше очаквал, че самият той ще тръгне обратно за града. Бюк имаше хубав, здрав кон, добре екипиран за път. Три дни, най-много.
Но ето го — висок, мършав, с наемническото си снаряжение, с излъсканата броня, с големия арбалет, стегнат на гърба, и ножницата с дългия меч на бедрото — увлечен в кротък разговор с Рийзи.
Макар да беше далече, Грънтъл можа да проследи хода на разговора по жестовете на двамата. След няколкото разменени реплики видя как раменете на Бюк малко се смъкнаха. Сивобрадият пазач се огледа. Емансипор Рийзи сви рамене пренебрежително.
После двамата рязко се обърнаха към каляската и след миг от нея слезе Бочълайн и придърпа черната кожена пелерина на раменете си. Щом магьосникът го погледна, Бюк отново изправи гръб и отговори на няколкото кратки въпроса също толкова сбито, след което кимна почтително. Бочълайн сложи ръка на рамото на слугата и горкият само дето не се огъна от допира.
Грънтъл цъкна съчувствено с език. „Мда, от допира на тоя маг повечето сигурно ще напълнят гащите, Кралицата ми е свидетел… Беру да не дава дано, Бюк току-що го наеха. Дано да не съжалява после.“
Паленето на огън в жилищата беше много опасно в Даруджистан, най-вече заради газта. Пожарът, убил жената, майката и четирите деца на Бюк, беше особено гаден. Това, че самият Бюк беше лежал мъртвешки пиян в една уличка на стотина крачки от дома си, съвсем не му бе помогнало да се съвземе. Като мнозина от приятелите му охранници, Грънтъл беше решил, че след преживяното Бюк ще наблегне сериозно на бутилката. Но той направи точно обратното. Договарянето му с дребни и уязвими търговци явно го привличаше повече от бавното затъване в постоянно пиянство. Бедните търговци ги обираха по пътищата много по-често от заможните. „Човекът иска да умре, ясно. Но бързо, даже с чест. Иска да падне в битка, несъмнено, да отиде при семейството си. Уви, когато е трезвен — а от онази нощ той е трезвен винаги, — Бюк се бие изключително добре и огорчените духове на поне десетина пътни разбойници биха могли да свидетелстват за това.“
Леденият ужас, който сякаш изпълваше въздуха около Бочълайн и особено около Корбал Броуч, щеше да възпре всеки здравомислещ охранник. Но за човек, жаден да прегърне смъртта, нещата сигурно изглеждаха по-различни, нали?
„Ех, приятелю Бюк, дано наистина да не съжалиш за избора си. Жестокост и ужас несъмнено се вихрят около двамата ти нови господари, но ти по-вероятно ще се окажеш свидетел на това, отколкото жертвата. Не ти ли стига вече тази дълга прегръдка на страданието?“
Бюк тръгна да си прибере коня и вещите. Когато се върна, Грънтъл вече бе започнал да пали огъня. Бюк набута вещите под капрата, каза нещо на Емансипор Рийзи, после се обърна и тръгна към Грънтъл.
— Ден на промяна, а, приятелю Бюк — рече Грънтъл, клекнал до разпаления огън. — Рекох да сваря чай за Харло и Стони. Ще се върнат всеки момент. Ще пийнеш ли една чаша с нас?
— Много мило от твоя страна, Грънтъл. Ще приема — отвърна Бюк и се приближи до капитана.
— Каква беда. Онова, дето стана с фургона на Мърк.
— Предупредих го да не се опитва. Уви, не ми оцени съвета.
— Дори и след като го измъкна от реката и му изкара водата от дробовете?
Бюк сви рамене.
— Сигурно целувката на Гуглата по устните му го беше вкиснала. — Погледна през рамо към впряга на новите си господари и тъжните му очи се присвиха. — Ти вече говори с тях, нали?
Грънтъл се изплю в огъня.
— Да. Да беше ме потърсил за съвет, преди да вземеш тоя договор.