Спомени от лед

Потънали в кал до ушите, Харло и Стони Менакис настигнаха впряга, щом той се затътри нагоре по склона. Грънтъл се ухили и се облегна на капрата.

— Пада ни се, като се хващаме на бас с теб — измърмори Харло. — Винаги печелиш, кучи син такъв.

Стони отчаяно оглеждаше изкаляните си дрехи.

— Кожи от млади ярета. Изобщо няма да се оправят. — Сините й очи се заковаха върху Грънтъл. — Проклет да си — ти си най-якият от всички ни. Ти трябваше да я буташ тази кола, не да седиш горе. Какво като си спечелил някакъв си бас?

— Да ви е за урок — ухили се още повече той. Облеклото на Стони от фина зелена и черна кожа беше покрито със слузеста тиня. Гъстата й черна коса беше провиснала пред лицето й и от нея капеше мътна вода. — Както и да е, за днес стига, дайте да го избутаме тоя проклет впряг — вие двамата май добре се справяте с плуването.

— Гуглата да те вземе дано — сряза го Харло, — какво си мислеше, че правиш?

— Според звуците, май ви давех. Чистата вода е нагоре по течението, между другото.

Грънтъл хвана отново поводите. Преминаването бе изтощило конете: не искаха да помръднат и капитанът трябваше много да ги придумва и да ги хока, за да ги накара да се раздвижат. Спря впряга близо до брода. Наоколо други търговци бяха вдигнали биваците си, някои току-що успели да минат, други тепърва се канеха да го направят на път за Даруджистан. През последните два дни положението, ако не друго, беше станало още по-объркано. Онова, което бе останало от положените по дъното на брода камъни, беше избутано настрана или затънало в тинята.

Четири камбани бяха изтекли, докато се уреди преминаването, и по едно време Грънтъл се беше зачудил дали изобщо ще успеят. Слезе да се погрижи за конете. Харло и Стони вече се бяха сдърлили и отиваха нагоре да се умият.

Погледна с боязън масивния впряг, минал през брода преди тях и спрял сега на петдесетина крачки от техния. Басът беше нечестен. „Най-добрият бас.“ Двамата му приятели бяха убедени, че впрягът на господин Керули днес нямаше да види другия бряг. Сигурни бяха, че чудовищното возило пред тях ще затъне в тинята и че ще изтекат дни, преди на другите търговци да им писне и да помогнат, за да го разкарат от брода.

Грънтъл бе подозирал друго. Бочълайн и Корбал Броуч не бяха от хората, които ще търпят подобни неудобства. „Магьосници са, проклетниците.“ Слугата им, Емансипор Рийзи, дори не си беше направил труда да слезе от капрата — само с няколко подръпвания на юздите подкара напред волския впряг. Грамадната чудесия сякаш се плъзна през брода без едно подрусване дори, щом колелата нагазиха по уж тинестото и неравно дъно. „Нечестен бас, да. Добре поне, че аз останах сух и чист.“