Изменникът

— Щеше ли да го направи?

— Не.

— Така ли?

— Предложи ми. Отказах. Знаех, че няма да мога да го изтърпя за цял живот. — По лицето й се изписа омраза. Истинска. — Опитай някога да движиш с алкохолици. Трябва да чакаш половин час, преди да използваш тоалетната, след като те са били там.

— Запази подробностите за автобиографията си. Трябва да тръгвам. — Отново се запътих към стълбите.

Последва ме. С револвер в ръка.

— Къде отиваш? Какво става?

Влетях в спалнята си. Бикините и книгите на Тиш още лежаха по пода. Взех един куфар, който ченгетата бяха захвърлили в ъгъла, и започнах да събирам вътре най-необходимите неща.

— Къде отиваш?

— Внимателно с тоя топ. Не знам къде отивам. Просто трябва да се махна оттук. Прекалено е оживено. Трябва да помисля. Да си обясня някои неща.

— Нека да дойда с теб. Може да съм ти от помощ.

— Кори, за военните инструктажи винаги подготвяме три тактики, от които да си избере шефът. — Вдигнах купчина чорапи от пода. — Тактика номер едно е тази, която искаш той да избере. Номер две би приел, но не е добра колкото първата. И последната е толкова глупава, че знаеш, че шефът не би я приел за нищо на света. — В приглушената светлина беше трудно да различиш дали чорапите са кафяви или черни. Хвърлих всички в куфара. — Ако те взема със себе си, ще постъпя според план номер три.

— Моля те. Не разбираш колко съм изплашена.

— Вън на стълбите не личеше да те е страх. Не приличаш на изплашена, скъпа. И не виждам някой да те преследва. Освен обичайните заподозрени, от които в този град се навъртат с хиляди. Стотици хиляди. — Сгънах три смачкани чифта спортни гащета. Не знаех колко дълго ще ми се наложи да отсъствам. Трябваше да съм в службата в понеделник сутрин. Но не бях много оптимистично настроен. И знаех, че ще направя всичко по силите си, за да намеря Тиш. — Кори, мога да ти кажа, че единственото, от което трябва да се страхуваш, е да се навърташ около мен.

— Страх ме е да остана сама.

— Обади се на сенатор Фауст. Обзалагам се, че ще направи нещо за теб. И свали този пищов. Оръжията не са играчки.

— Не мога да му се обадя. Искам да кажа, не искам да му се обаждам. Не мога да му се обадя.

Отидох в банята и изпразних лавиците в стар несесер за бръснене.

— Мислех, че Фауст е в списъка на най-изгодните партии? Харесван от жените. Големият ти шанс да успееш, бейби.

Седна на леглото, което не беше оправяно от много време. Плъзна револвера по матрака и зарови лице в дланите си.

— Опитах се да ти обясня, но ти не ме слушаш.

Спрях.

— Е, добре. Последна възможност. Какво ще ми кажеш, Кори? Честно казано, не мисля, че една екскурзия с мен е най-примамливият начин да си прекараш съботната вечер.

Погледна ме. По начина, по който гледат влюбените жени. А може любовта и страхът да се проявяват по един и същи начин.

— Един човек дойде в офиса. Да се срещне със сенатора. Никога не са идвали в събота. Не е позволено. Дори и когато Конгресът е в сесия.