Зеленият Марс
- Автор: Робинсон Ким Стэнли
- Серия: Mars (bg) [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зеленият Марс». Краткое содержание книги:
— А сега пък и тази Солета, която излива светлината си върху повърхността! — възкликна Джесика и поклати глава, сякаш не одобряваше напълно това. — Преди осветеността на Марс бе 45% от земната, а сега се предполага, че е стигнала до 54%.
— А и имай предвид, че проектът още не е напълно завършен — добави Беркина. — Планира се да бъде построена гигантска леща няколко километра над повърхността, която да фокусира известна част от светлината, излъчвана от Солета, докато повърхността не бъде нагрята до наистина фантастични температури от рода на пет хиляди градуса…
— Пет хиляди!!!
— Да, мисля, че чух нещо от този род. Те планират да разтопят пясъка и лежащия под него реголит, като по този начин ще освободят всички летливи вещества в атмосферата.
— Ами повърхността?
— Според плана това ще става само в най-отдалечените области.
— Значи приключват с канавките — вметна Клер.
— Каналите — поправи я Сакс.
— Вярно бе!
Всички се засмяха.
— Канали със страни от стъкло — каза Сакс, разтревожен от мисълта за въпросните летливи вещества. Въглеродният диоксид щеше да е най-много.
Но пък от друга страна не му се искаше да демонстрира прекалено голям интерес към тераформирането. Замълча си, а след малко разговорът отново се върна към тяхната работа.
— Е — намеси се тогава той, — предполагам, че доста скоро някои от скалните полета ще се превърнат в алпийски ливади.
— О, част от тях вече са такива — каза Клер.
— Сериозно?!
— Напълно. Е, в интерес на истината не са много големи. Не си ли се разхождал още по западния склон на ледника? Иди на около пет-шест километра надолу и ще видиш сам. Планински ливади, а тук-таме и дървета. Не беше чак толкова трудно. Засадихме ги там, дори без да ги подсилваме особено, понеже се оказа, че някои видове смърч и бор имат доста по-ниска температурна допустимост, отколкото са имали на Земята.
— Много интересно — поклати глава Сакс.
Той прекара остатъка от деня, вперил поглед в микроскопа, без да вижда нищо. Беше потънал в размисъл. Хироко често казваше: „Животът е в огромна степен душевност“. Всичко бе доста странно — жизнеността на живите същества и склонността им да се разпространяват навсякъде, това, което Хироко наричаше техен „зелен устрем“, тяхна „свещена зелена сила viriditas“. Борба срещу каноните; караше го да се чувства толкова… любопитен.
Един ден Филис излезе с него, както бе правила няколко пъти преди. Щом тръгнаха обратно към станцията, Сакс се помъчи да играе ролята на екскурзовод, като посочваше растенията, които бе разучил предната седмица. Но Филис не задаваше никакви въпроси и като че ли изобщо не го слушаше. Изглежда тя искаше от него да бъде просто неин слушател и свидетел на живота й. Затова той заряза растенията и започна да задава въпроси, да слуша покорно и да пита допълнително. А и в края на краищата това бе добра възможност да научи повече, за сегашното разпределение на силите на Марс. Независимо, че силно преувеличаваше своята роля в тази система, Филис си оставаше полезен източник на информация.
— Бях изумена колко бързо „Субараши“ построиха и пуснаха в експлоатация новия елеватор — каза тя.
— „Субараши“ ли?
— Те бяха главният предприемач.
— А кой определи кой да получи договора? Комитетът по проблемите на Марс ли?
— О, не. КПМ бе заменен от „Юнайтед Нейшънс Транзишънъл Оторити“.
— Следователно, ако си президент на „Транзишънъл Оторити“, де факто си президент на Марс.
— Не съвсем. Президентският пост е на ротационен принцип между членовете и не предполага чак толкова големи правомощия. Всъщност цялата дейност на президента се ограничава до връзките с медиите и ръководенето на събранията. Деветата дупка на кавала.
— И все пак…
— Аха, разбирам. — Тя се засмя. — Това е пост, до който много от старите ми колеги искаха да се доберат, но никога не успяха. Чалмърс, Буун, Богданов, Тойтовна… Чудя се какво ли биха си помислили, ако бяха разбрали каква е работата. Те заложиха на грешна карта.
Сакс погледна встрани от нея.
— И защо „Субараши“ построиха нов елеватор?
— Така гласува управителният съвет на „Транзишънъл Оторити“. „Праксис“ също бяха предложили оферта, но тях никой не ги обича.
— Сега, когато елеваторът отново функционира, мислиш ли, че нещата ще започнат да се променят?
— О, без съмнение! Доста работи са в застой още от времето на вълненията насам. Емиграцията, строителството, тераформирането, търговията — всички процеси са забавени. Единственото, което направихме, беше да възстановим разрушените градове. Въведохме нещо като военно положение — естествено, необходимо! — и то ни доведе до сегашното състояние.