Отменена присъда

Тя разтвори една от папките.

— Бившата ми жена е мъртва — рече Бош. — Убиха я миналата година в Хонконг.

Не беше сигурен защо й го казва. Тя вдигна рязко поглед и Хари разбра, че не е знаела.

— Господи, ужасно съжалявам.

Бош само кимна. Реши да й спести подробностите.

— Ами дъщеря ти?

— Сега живее при мен. Добре се справя, но й е много тежко. Оттогава минаха само четири месеца.

Тя кимна, изглеждаше много смутена от казаното.

— А ти? — попита след малко. — Предполагам, че ти е било много трудно.

Той пак кимна, не можеше да измисли подходящите думи. Дъщеря му вече присъстваше изцяло в живота му, но на ужасна цена. Осъзна, че е повдигнал въпроса, а не може да говори за това.

— Виж, много е странно — продължи детективът. — Не знам защо ти го казах. Ти спомена за единствения куршум и си спомних, че съм ти казвал за нея. Може да си поговорим за това някой друг път. Ако искаш, разбира се. А сега да се върнем към делото. Съгласна?

— Да, естествено. Просто си мислех за дъщеря ти. Да изгуби майка си и после да се наложи да се премести толкова далече от дома си… Знам, че при теб ще й е добре, но… това е голяма промяна.

— Да, но казват, че децата са издръжливи, и е така. Тя вече има много приятели и се справя добре в училище. И за двама ни промяната беше огромна, но мисля, че тя ще го преодолее.

— А ти как ще го преодолееш?

Бош я погледна в очите за миг, преди да отговори:

— Вече го преодолях. Дъщеря ми е при мен — тя е най-хубавото нещо в живота ми.

— Това е чудесно, Хари.

— Да.

Рейчъл откъсна поглед от него и продължи да вади папките и снимките от кашона. Изведнъж се преобрази и стана делова — профайлър от ФБР, готов да докладва откритията си. Бош бръкна в джоба си и извади бележника си, поставен в сгъваем кожен калъф с детективската значка на корицата. Разтвори го и се приготви да записва.

— Ще започна със снимките — рече тя.

— Добре.

Уолинг нареди на масата пред него четири снимки на трупа на Мелиса Ланди в контейнера. Под тях сложи още две фотографии от аутопсията. Бош никога не бе успявал да гледа спокойно снимки на мъртви деца. А тези тук бяха особено мъчителни. Той дълго се взира в тях, преди да осъзнае, че свиването под лъжичката му се дължи най-вече на факта, че детето е било намерено в боклукчийски контейнер. Изхвърлянето на момичето приличаше на послание относно жертвата и оскърбление за нейните близки.

— Контейнерът — каза Хари. — Смяташ, че е избран като послание.

Уолинг не отговори веднага, сякаш за пръв път обмисляше тази възможност.

— Всъщност подхождам от друга гледна точка. Мисля, че решението е било почти спонтанно. Не е било планирано. Трябвало е да се избави от трупа незабелязано и да не намерят момиченцето веднага. Знаел е, че зад кинотеатъра има контейнер, и го е използвал. Така се е случило. Не е послание.

Бош кимна. Наведе се напред и си записа да попита Клинтън за контейнера. „Ел Рей“ се намираше в Уилшърския коридор, в който бяха работили шофьорите от „Аардварк“. Сигурно знаеха за него.