Отменена присъда

— Зависи в каква форма е. Миналата година купих една красавица за двайсет и пет бона. И вложих още близо дванайсет в реставрацията й. Плюс много работа.

Кимнах.

— Имах такава в гимназията. Ще ми се да не я бях продавал.

— Произвеждали са ги само една година. Шейсет и осма. Което я прави истинска колекционерска рядкост.

Пак кимнах. С това изчерпвахме всичко, което знаех за тая кола. Харесвах я просто заради дървеното предно табло и гюрука. През уикендите ходех с нея до Малибу и киснех по плажовете за сърфинг, въпреки че не можех да сърфирам.

— Е, да прескочим от шейсет и осма на осемдесет и шеста, става ли?

Клинтън сви рамене.

— Съгласен.

— Ако не възразявате, госпожа Макфърсън ще си води записки.

Отново свиване на рамене.

— Тогава да започваме. Добре ли си спомняте деня, в който е убита Мелиса Ланди?

Клинтън разпери ръце.

— Ами спомням си го отлично заради случилото се. Онова момиченце беше убито и се оказа, че съм работил с оня, дето го е извършил.

— Трябва да е било много травмиращо.

— Да, държа ме известно време.

— И после ви е изхвърчало от ума, така ли?

— Не, не точно… но престанах да мисля непрекъснато за това. Отворих сервиза и така нататък.

Кимнах. Клинтън изглеждаше достатъчно искрен и честен. Добро начало. Погледнах Бош. Знаех, че е открил в свидетеля някакво зрънце, което според него е злато. Затова исках да поеме той.

— Бил — започна Хари. — Разкажи им малко за онова, което се е случвало с „Аардварк“ навремето. За западането на бизнеса.

Клинтън кимна.

— Да, ами тогава ни вървеше доста добре. Гласуваха закон, че никой не може да паркира на пресечките на „Уилшър“ без стикер за местен жител. Всички останали трябваше да ги вдигаме. Та в неделя сутрин отивахме в квартала и събирахме колите, паркирани заради църковните служби. Поне в началото. Собственик беше господин Кориш и вдигахме толкова много коли, че той назначи нов шофьор и даже почна да ни плаща за извънредно работно време. Беше голям майтап, защото в квартала работеха още две фирми и се състезавахме кой да вдигне повече коли. Все едно печелехме точки и бяхме отбор.

Клинтън погледна Бош, за да види дали разказва вярната история. Хари му кимна и му каза да продължи.

— После нещата тръгнаха на зле. На хората им дойде акълът и спряха да паркират там. Някой каза, че даже на службите ги предупреждавали: „Не паркирайте северно от «Уилшър».“ Та както бяха прекалено много, че не можехме да се справим с тях, колите изведнъж станаха недостатъчно. Затуй господин Кориш рече, че трябвало да съкрати разходите и един от нас трябвало да си иде, а може би даже двама. Каза, че щял да следи как се справяме и да вземе решение.

— Кога ви го каза, по отношение на деня на убийството? — попита Бош.

— Беше точно преди това. Защото и тримата още бяхме на работа. Нали разбирате, той още не беше уволнил никого.