Обратими грешки

— Да, даде ми го като залог, понеже ми дължеше нещо.

— Интересна работа. И какво ти дължеше тази жена?

— Бях й дал нещо. Вече не си спомням какво.

— И как се казва тя?

— Ей, пич, знаех, че ще ме попиташ това: как се казва. — Катерицата се ухили.

— Да бе. Как. Как се казва. — Лари се засмя, но нямаше никаква полза да се подиграва с Катерицата. Той просто нямаше да схване майтапа. — Какво ще кажеш да направим така… Обаждам се сега по телефона, качваме се в колата, отиваме в управлението, закачаме ти жиците и заявяваш официално пред детектора за тая „Как“. Дали ще мине номерът според теб? Според мен няма шанс. Но защо не опитаме, какво толкова?

— Къф дектор? — Катерицата се усмихна тъпо с надеждата да предразположи Лари. — Виж, пич, пусни ме да се изтропам. Още малко и ще се пръсна.

— Имаш ли представа как е бил откраднат този медальон?

— Хайде бе, човече! Пусни ме. Ще се насера.

Лари сграбчи Катерицата за китката и впи поглед в него.

— Посмей само да се оплескаш пред мен и ще те накарам да го изядеш. — И задържа Гандолф няколко секунди, за да му покаже, че говори сериозно. — Сега ще те попитам нещо друго. Познаваш ли Гъс Леонидис? Гъс Готиния? Срещали ли сте се?

Лигавите очи на Гандолф панически се размърдаха в орбитите си.

— Не помня да познавам човек с такова име. Лео… какъв го каза?

Лари каза и името на Пол Джъдсън. Но Катерицата отрече да познава и него.

— От онова, което са ми разказали, съм сигурен, че ако ти събуя панталоните, ще видя в задника ти дупка от обувките на Гъс, защото знам, че често те е гонил оттам с ритници.

Катерицата не се сдържа и се захили.

— Ааа… това беше добре. Дупка, а… Там. — Но веселото му настроение бързо помръкна и той отново неспокойно се размърда на стола: — Пич, ако се засмея още веднъж, ще трябва да клекна направо на пода.

— Май вече се сети кой е Готиния Гъс, а?

— Да… окей, сетих се.

— А този медальон е бил откраднат от една жена в ресторанта на Гъс.

Този път замислянето на Катерицата беше по-дълго.

— Ха, ама това е гот… да откраднеш в Гъс, а? Как го измисли?

Лари отново стисна китката на Катерицата, вече с по-голяма сила.

— Казах ти да не се ебаваш с мен! — Катерицата извърна глава и мъченически затропа с крак. — Кажи откъде взе медальона?

— От една жена бе — отговори Катерицата. Лари свали от колана си белезниците и закопча едната гривна на китката, която още държеше. — Пич, моля те, не ме вкарвай в панделата! Там… там се държат лошо с мен. Аз съм неутрал, човече. Те са лоши. — Искаше да каже, че е неутрален, че не се замесва с никакви банди и че в резултат всички се заяждат с него. — Недей бе! И дай първо да се изтропам. Моля те!

Лари закопча другата гривна за халката на едно от шкафчетата зад Катерицата и каза:

— Трябва да отида до Управлението.

И излезе от съблекалнята.