Конспирация за короната

- Това не е позволено - бе твърдият отговор.

- Тогава Есрахаддон е все още жив? - запита Олрик.

- Не изричай това име! - изрева войникът. Хвърли напрегнат поглед през рамо. - Не и тук, никога. Не трябваше да идвате.

- Може, обаче сме тук и трябва да видим Есра... затворника - отговори Ройс.

- Това няма да е възможно.

- Направи го възможно - заповяда Олрик. Гласът му бе висок и заповеден. Той пристъпи иззад другите. - Аз съм крал Олрик Меленгарски, господар на земята, по която стъпваш. Няма да ми казваш какво е и какво не е възможно в границите на собственото ми кралство.

Стражникът отстъпи крачка назад и огледа Олрик критично.

- Липсва ти корона, кралю.

Олрик изтегли меча си. Държеше го ловко въпреки размера му. Насочи острието към войника.

- За липсата на корона компенсирам с меча.

- Меч няма да ти свърши работа. Никой тук не се страхува вече от смъртта.

Ейдриън не можеше да каже дали тежестта на меча или тежестта на думите на стража накара Олрик да смъкне острието.

- Имаш ли доказателство за сана си?

Олрик протегна свита в юмрук ръка.

- Това е печатът на Меленгар, символ на Есендън и емблема на това кралство.

Стражникът погледна пръстена и кимна.

- Ако ти си властващият над това кралство, имаш правото да влезеш. Но знай това: тук се таи магия. Ще сториш добре да ме следваш плътно.

Той се обърна и ги поведе по пътя, по който бе дошъл.

-Разпознаваш ли емблемата на пазача? - прошепна Ейдриън на Майрън, докато вървяха подире му.

- Да, това е гербът на Новронската империя, носен от имперската градска стража на Персепликуис. Много е стар.

Пазачът ги изведе от пълния с лица коридор, за което Ейдриън бе признателен. Коридорът преминаваше в масивна пещера със сводест таван, издълбан от камък и поддържан от идентични по състав колони. Наредените по стените факли разкриваха впечатляващо пространство. Изглеждаше достатъчно голямо да побере цял Медфорд. Прекосиха го по тесни мостове, издигащи се над пропасти и преминаваха през отворени арки, които се издигаха като дървета, клоните на които поддържат планината над тях.

Нямаше видима следа от дърво, плат или кожа. Всичко - столове, пейки, маси, рафтове и врати - бе направено от камък. В огромни скални чешми клокочеше вода от невидими извори. Подът и стените бяха лишени от украсата на гоблени и килими. Вместо това, сложна маркировка -символи или декорация - покриваше всеки инч. Някои от тях бяха издялани с груба ръка, други - деликатно оформени. Понякога Ейдриън виждаше с крайчеца на окото си как маркировката се променя с преминаването му покрай нея. Вглеждайки се по-внимателно той откри, че това не е илюзия. Движенията бяха едва доловими, като раздвижени от преминаването им покрай тях паяжини.

Навлизаха по-дълбоко, а водачът им не се спираше или поколебаваше. Вървеше с бърза крачка, което понякога принуждаваше Майрън (който имаше най-къси крака) да подтичва, за да не изостане. Стъпките им отекваха из каменната зала. Единственият друг шум, който Ейдриън чу, бяха звуците на далечния шепот на скрити разговори - прекалено тихи, за да се разбират думите. Дали идваха от обитатели иззад невидян ъгъл или бяха резултат от някаква особеност на камъните, бе невъзможно да се узнае.