Конспирация за короната
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за короната». Краткое содержание книги:
Споменатият потърка брадичка:
- Риск си е, няма спор. Предвид скорошните ми решения, ще оставя това на теб. Ако смяташ, че трябва да вървим, мен ме устройва.
- Трябва да призная, че любопитството ми е изострено, така че ако все още искаш да минеш през това, Олрик, ще дойдем с теб - каза Ройс.
- Ако трябваше да вървя сам, бих отказал - каза Олрик. - Но аз също съм любопитен.
- Майрън? - запита Ройс.
- Ами конете? Те ще се оправят ли?
- Убеден съм, че всичко ще бъде наред.
- Ами ако не се върнем? Ще умрат от глад, нали?
Ройс въздъхна:
- Те или ние. Трябва да избереш.
Майрън се поколеба. Светкавици и гръмотевици разкъсаха небето и започна да вали.
- Не може ли поне да ги отвържем, та ако не се...
-Не възнамерявам да правя базирани на смъртта ни планове. Ще имаме нужда от конете на излизане. Те остават, а ти?
Вятърът наплю с дъжд лицето на монаха, докато онзи се обърна да хвърли последен поглед на конете.
- Ще дойда - рече най-накрая. - Просто се надявам, че ще са добре.
- Така - каза им Ройс. - Ето как ще го направим. Аз ще вървя напред, носейки пръстена. Олрик ще върви зад мен, сетне Майрън, а Ейдриън ще ни пази гърба. Когато влезем вътре, прекъсваме веригата в обратен ред: първо Ейдриън, после Майрън и накрая Олрик. Вървете точно след мен и не ме изпреварвайте. Не искам никой да задейства евентуални капани. Въпроси?
Всички без Майрън поклатиха глави.
- Почакайте малко - каза той, докато се тътреше към мястото, къде-то бяха оставили вещите си. Взе лампата и огнивото, които бе донесъл от манастира; отдели миг да погали мокрите муцуни на конете. - Вече съм готов - обяви, когато се върна при останалите.
- Добре тогава, пригответе се и ме следвайте - каза Ройс, докато отново сключваха ръце и пристъпиха напред. Един по един потънаха в скалата. Ейдриън беше последен. Когато бариерата докосна рамото му, той си пое дълбоко дъх, като че щеше да плува и сетне потопи глава в камъка.
Глава 5 Есрахаддон
Влязоха в пълен мрак. Въздухът бе сух, неподвижен и застоял. Единственият звук бе отцеждането на дъждовната вода от дрехите им. Ейдри-ън направи няколко стъпки опипом, за да се убеди, че е преминал бариерата, преди да пусне ръката на Майрън.
- Виждаш ли нещо, Ройс? - прошепна едвам чуто.
- Не, нищичко. Всички да стоят на едно място, докато Майрън запали фенера.
Ейдриън чу как монахът се суети в тъмното. Наклони назад глава, търсейки напразно нещо, в което да се загледа. Нищо. Нямаше разлика дали очите му са отворени. Майрън драсна тънката метална пръчица и рояк искри се посипаха на коляното му. В припламването Ейдриън видя лица да се взират от мрака. Изникнаха за кратко и изчезнаха с отмрялата светлина.
Никой не помръдна или продума, докато монахът отново използва огнивото. Този път имаше късмет и фенерът запали. Светлината разкри широк само няколко фута коридор с таван толкова висок, че изчезваше в мрака. По двете стени имаше изписани лица, като че хора се притискаха от двете страни на завеса, за да ги видят. Запечатани в момент на страдание, отвратителните им мъртвешки ликове се вторачваха в групата със зинала уста и взор на лудост.
- Подай ми светлината - тихо нареди Ройс.
Докато фенерът се преместваше от Майрън в Ройс, светлината му заля още лица. На Ейдриън се струваше, че те крещят към натрапниците, но коридорът си оставаше тих. Очите на някои от фигурите бяха широко отворени от страх, а при други бяха стиснати, вероятно за да не гледат нещо прекалено страшно.
- Някой определено е имал нездрав вкус към украсата - рече Ройс, поемайки фенера.
- Благодарен съм, че са само издялани. Представете си ако можехме да ги чуваме - каза Олрик.
- Какво те кара да мислиш, че са издялани? - попита Ейдриън, протягайки се да докосне предпазливо носа на жена с гневни очи. Полуо-чакваше да докосне кожа и бе признателен, когато пръстите му срещнаха студенината на канара. - Може би са пуснали скъпоценните си камъни прекалено рано.
Ройс повдигна факлата:
- Коридорът продължава.
- Още лица? - попита Олрик.
- Още лица - потвърди крадецът.
- Поне не сме на дъжда - рече Ейдриън, опитвайки се да звучи бодро. - Можеше все още да сме... - когато се обърна, го очакваше шок. Коридорът се простираше зад тях привидно без край. - Къде е стената, през която минахме току-що? - той пристъпи и протегна ръка. - Не е илюзия. Коридорът продължава.
Обръщайки се, Ейдриън видя Ройс да натиска стените на коридора. За разлика от скалата навън, камъкът тук не поддаде.
- Е, това ще поусложни нещата - промърмори крадецът.