Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Ейдриън! - викаше Тракия, докато тичаше като обезумяла из двора.
- Тракия - каза работещият до последната минута по дворния огън Ейдриън, - стъмва се. Какво правиш извън къщата?
- Баща ми го няма - проплака тя. - Претърсих целия замък. Никой не го е виждал да влиза. Трябва да си е останал у дома. И ако той е единственият изолиран тази нощ...
- Ройс! - извика Ейдриън, но не бе необходимо, тъй като Ройс вече извеждаше оседланите им коне.
- Тя попадна първо на мен - обясни крадецът, докато му подаваше юздите на Мили.
- Проклетият стар глупак - каза Ейдриън, докато навличаше ризата си, вземаше оръжията и се качваше на седлото. - Казах му за замъка.
- Аз също - лицето на момичето представляваше застинала маска на страх.
- Не се притеснявай, Тракия. Ще го доведем жив и здрав.
Пришпориха животните и излязоха през портата в галоп.
* * *
Терън седеше сред руините на дома си на дървен стол. Малък огън гореше в плитък изкоп точно на прага. Небето най-сетне се бе почернило и той можеше да види звезди. Вслушваше се в нощната музика на жаби и щурци. В далечината се обади бухал. Огънят пращеше и пропукваше. Като фон на всичко това се долавяше приглушеното бучене на водопадите. Комарите нападнаха беззащитната къща. Връхлитаха на рояци, кацаха и хапеха. Старецът не им обръщаше внимание. Седеше и се взираше в спомените, както бе правел всяка нощ.
Очите му се спряха на люлката. Терън си спомняше как я построи за първия си син. Той и Ади бяха решили да кръстят първородния си син Хикъри - хубаво, силно, издръжливо дърво. Бе обхождал гората в търсенето на идеалното дърво и един ден го намери на хълм, обляно в слънчева светлина, като че посочено от боговете. Всяка вечер Терън внимателно бе работил върху люлката, така че да издържи дълго време. И петте му деца бяха спали в нея. Хикъри умря преди да навърши годинка от нена-зована болест. Всичките му синове бяха умрели рано - с изключение на Тад, който се бе превърнал в хубав силен мъж. Бе се оженил за красиво момиче на име Емма и когато им бе родила внук, го кръстиха Хикъри. Терън си бе мислел, че светът най-накрая му се отплаща за преживените страдания - че незаслужената смърт на първородния му син е овъзмезде-на чрез живота на първия му внук. Но сега всичко бе изгубено. Оставаше само опръсканото с кръв легълце на пет мъртви деца.
Зад люлката лежеше една от двете рокли на Ади. Отвратителен окъсан парцал, но в неговите навлажнени очи изглеждаше прекрасна. Ади беше добра съпруга. За повече от тридесет години го бе следвала от един неприветлив град в друг, докато той се опитваше да открие място, което да може да нарече свое. Никога не бяха имали много и много пъти дори гладуваха. Неведнъж се бе случвало и да са на ръба на измръзването. През цялото това време, той не я чу да се оплаква нито веднъж. Тя се бе грижила за скъсаните му дрехи и счупените му кости, готвеше и се грижеше за него, когато той се разболееше. Бе си останала мършава, винаги заделяйки по-голямата част от храната за него и децата. Дрехите й бяха най-зле изглеждащите в цялото семейство. Тя беше добра съпруга, а Те-рън не можеше да си спомни някога да й е казвал, че я обича. Преди никога не бе му се струвало важно. Звярът бе отнел и нея, грабнал я по пътя й между селото и фермата. Бе се опитал да запълни празнината с Емма, което го улесни да продължи напред. Беше избягвал да мисли за това, като стоеше фокусиран върху целта, но сега целта бе мъртва и къщата се бе сринала.
Какво ли е било, когато звярът е дошъл?
Били ли са живи, когато ги е отнасял? Дали са страдали?
Тези мисли тормозеха фермера, когато щурците внезапно замлъкнаха.
Той се изправи с коса в ръка, готов да посрещне мрака, когато чу причината за затихването им. По пътеката прогърмяха коне и двамата мъже, които Тракия бе наела, се появиха в светлината на огъня.
* * *
- Терън! - извика Ейдриън, когато двамата с Ройс се озоваха в двора на фермата. Слънцето бе залязло, светлината си беше отишла, а старецът бе наклал подканящ огън: само дето не те бяха очакваните гости. - Да вървим. Трябва да те заведем обратно в замъка.
- Вие вървете - изръмжа старикът. - Не съм ви молил да идвате тук. Това е моят дом и ще остана тук.
- Дъщеря ти има нужда от теб. Качвай се на коня. Нямаме много време.
- Никъде няма да ходя. Тя е наред. Тя е с Ботуикови. Те ще се погрижат добре за нея. Сега изчезвайте от земята ми.