Авемпарта

- Чувала съм, че драконите са безсмъртни и не могат да бъдат убивани - рече Роуз Макдърн.

- Не е дракон - презрително каза Есрахаддон. Той пристъпи напред и тълпата се обърна към него.

- Защо казваш това? - попита го Винс Грифин.

- Защото не е - отвърна уверено магьосникът. - Ако си бяхте навлекли гнева на дракон, това селце щеше да е изтрито от лицето на Елан преди месеци. Драконите са много интелигентни създания, много по-умни от вас или дори мен; и много по-могъщи, отколкото можем да си представим. Не, госпожо Броктън, никой не е прострелвал дракон в полета му. И не, господин Гудман, кражбата на съкровището му не отслабва дракона. Всъщност драконите не трупат съкровища. Какво точно би правил един дракон със злато или скъпоценности? Да не мислите, че някъде има дра-конови магазини? Тези създания не вярват в собствеността, освен ако не смятаме спомените, силата и честта за собственост.

- Но това е, което той казва, че е видял - протестира Винс.

Чародеят въздъхна:

- Той каза, че е видял змия или гущер с криле и два крака. Това трябваше да бъде първата подсказка - той се обърна към Пърл, която бе приключила с прасетата и бе дотичала при тълпата. - Кажи ми, Пърл, колко крака има един дракон?

- Четири - каза детето, без да се замисля.

- Именно. Това не е дракон.

- А какво тогава? - запита Ръсел.

-Гиларабрин.

-Ги... какво?

- Ги-ла-ра-брин - Есрахаддон бавно и отчетливо произнесе сричките. - Гиларабрин, магическо създание.

- Какво означава това? Прави ли магии като вещица?

-Не, означава, че е неестествено. Не е било родено, а създадено. Призовано, ако предпочитате.

- Това е лудост - каза Ръсел. - Колко наивни смяташ, че сме? Това грибнещо си там уби десетки хора. Не е някаква илюзия.

- Не, почакайте - намеси се дякон Томас, ръкомахайки сред морето от хора. Те направиха място на свещеника, който все още бе вдигнал ръка със замислен поглед. - Имало е звяр на име Гиларабрин. Научих за него в семинарията. По време на Великите елфически войни те били използвани от Ериванската империя, отвратителни бойни зверове, които опустошавали земята и убивали стотици. Цели градове и армии са ставали тяхна жертва. Никакво оръжие не можело да ги нарани.

- Добре познаваш историята си, дяконе - каза Есрахаддон. - Ги-ларабрините били унищожителни оръжия. Интелигентни, могъщи, тихи убийци от небесата.

- Как би могло подобно нещо да оцелее след толкова дълго? - попита Ръсел.

- Те не са естествени. Не могат да умират, защото изобщо не са живи - не и по разбирания от нас начин.

- Изглежда ще ни трябват повече дърва - промърмори Ейдриън.

Докато слънцето залязваше, фермерите снабдяваха замъка с провизии за през нощта. Жените и децата се събраха под защитата на дебелите греди на къщата, а мъжете използваха последните остатъци от дневна светлина, за да струпат кладите. Ейдриън бе организирал групи за сеч, завличане и натрупване на купите, така че с падането на нощта имаха приготвени шест клади около стената и една в центъра на двора. Заляха ги с масло и животинска мас, за да се запалят по-бързо. Нощта щеше да бъде дълга и не искаха огньовете да угасват, нито запалването им да се проточи.