Страхът на мъдреца (Част I)

— Какво ще кажеш за обвързването за линейно галванично привличане? — попита той, без да се церемони.

Изстрелях го с лекота.

Той кимна.

— Какво е разстоянието за непреодолимо разпадане при желязото?

— Девет километра — отвърнах аз, като дадох отговора, както е по учебник, въпреки че имах някои възражения срещу термина „непреодолимо“.

Макар да беше истина, че преместването на каквото и да е значимо количество енергия на повече от десет километра е статистически невъзможно, симпатията можеше да бъде използвана за търсене на много по-големи разстояния.

— Щом като кипне една унция вода, колко топлина ще е необходима, за да се изпари водата напълно?

Опитах се да се сетя за каквото можах от таблиците за изпарение, с които работех в Рибарника.

— Сто и осемдесет таума — отвърнах аз с по-голяма увереност, отколкото всъщност чувствах.

— За мен това е достатъчно — рече Дал. — Магистърът по алхимия?

Мандраг махна безразлично с покритата си с петна ръка.

— Аз ще пропусна.

— Той е добър с въпросите за пиките — предложи Елодин.

Мандраг го погледна намръщено и каза:

— Магистърът на Архива.

Лорен ме погледна. Издълженото му лице беше невъзмутимо.

— Какви са правилата на Архива?

Изчервих се и сведох поглед.

— Движи се тихо — отвърнах аз. — Уважавай книгите. Подчинявай се на писарите. Не внасяй вода и храна. — Преглътнах мъчително. — Не внасяй огън.

Лорен кимна. Нищо в тона или в поведението му не показваше каквото и да е неодобрение, но това само още повече влошаваше положението. Очите му обходиха масата.

— Магистърът по изобретенията.

Изругах наум. През последния цикъл бях прочел всички шест книги, които магистър Лорен беше отделил, за да учат ре’ларите от тях. Само „Падането на Империята“ на Фелтеми Рейс ми отне десет часа. Едно от нещата, които най-много исках, бе да получа достъп до Архива и отчаяно се бях надявал да впечатля магистър Лорен, като му отговоря на какъвто и да е въпрос, който му дойдеше наум да ми зададе.

Така или иначе не можех да сторя нищо. Обърнах се към Килвин.

— Галванично производство на мед — избоботи изпод брадата си подобният на мечка магистър.

Отвърнах, че се прави на пет места. Беше ми се наложило да го използвам, докато правех изчисленията за палубните фенери.

— Коефициент на проводимост на галия.

Трябваше да го знам, за да смажа излъчвателите за фенерите. Дали Килвин не ми задаваше нарочно лесни въпроси? Дадох отговора.

— Добре — отвърна Килвин. — Магистърът по реторика.

Поех си дълбоко дъх и се обърнах да погледна Хеме. Бях стигнал дотам, че прочетох три от книгите му, макар че силно ненавиждах реториката и безсмислената философия.