Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
— Пред нас има друга гвардейска част, господарю — каза той, скромен и лоялен в най-висша степен. Мисля, че Кент обичаше битието си на рицар повече от всичко друго на света, а какъвто беше изгорен и със страшния си хрипкав глас бе идеалният кралски юмрук, когото да пратиш в мелето на всякакви неприятности и с чиято помощ да ги потушиш.
— И няма да е последната, подозирам. Чия е колоната?
Той не отговори веднага и това бе достатъчно красноречиво само по себе си. Чия друга да е? Всички други земи на изток оттук чак до морето бяха мои.
— На Анкрат е, сто гвардейци.
Хора на Анкрат и Гелет, и двете кралства в ръцете на баща ми.
Пак се сетих за падащите листа и се запитах дали не е време още един старец, пълен догоре с отрови, да се отрони от клона.
11.
Пет години напред-назад. Пет години в угодия на Мъртвия крал. Винаги в периферията на нещата, възможно най-далече от двора му, но без да напуска неговите владения. Пет години бе газила в кал и лайна с едничката цел да се издигне достатъчно в очите му, а когато той най-сетне я призова в двора си, то бе за да даде Чела отчет за провала си. И тя се бе отзовала, нетърпелива да угоди за пореден път. Прекосила бе по най-бързия начин разделената империя, за да се изправи пред неговото правосъдие, да застане пред нечовешкото му немъртво лице и да се смали под погледа на плътта, в която Мъртвия крал се беше слегнал най-дълбоко. Пет похабени години и за всяка от тях трябваше да благодари на Йорг Анкрат.
— Има си причина защо се налага да те нараня.
Чела обикаляше около каменната колона, описваше бавен кръг, криеше раздразнението си. Младият мъж я следеше с очи, поне докато колоната не я скриеше от погледа му. Веригите му издрънчаха, когато той проточи врат да я види. Имаше сини очи като повечето бретанци и гледаше колкото нея, толкова и желязната игла в ръката ѝ.
— Къде е Сула? — попита отново той. Косата му беше кална, но тук-там през калта прозираше истинският ѝ цвят, рус със златни оттенъци. Срещна погледа ѝ през къдрици, сплъстени от мръсотия и кръв. Блатните духове го бяха взели — него и някаква жена — близо до Тръстиковото море при щурма на Мъртвия крал. Беше заклет във вятъра, личеше си по символите на униформата му, и като такъв бе станал обект на този разпит.
— Кай — рече Чела с нежен глас, приближи се бързо и заби иглата дълбоко в мускула от вътрешната страна на бедрото му. — Кай Самърсън. — Устните ѝ бяха толкова близо до ухото му, че русите кичури я погъделичкаха. — Трябва да се откажеш от тези окови.
Той стисна зъби, напрежение разигра мускулите на челюстта му. След миг вдигна отново очи да я погледне.
— Къде…
Чела измъкна иглата.
— Болката ти помага да си спомниш кое е важно. Първият важен факт е, че нямам време да се разправям с теб и ако не започнеш да ми съдействаш, ще те върна на блатните духове да те изядат парче по парче. Вторият важен факт е, че си жив и че болката не е единственото, което можеш да изпиташ. Предлагам ти рядък шанс. Власт, наслади, бъдеще.
— Къде е С…
Чела го удари през лицето, толкова силно, че ръката я заболя.
— Тук. — Не се налагаше да говори. Просто дръпна нишката, която я свързваше с всеки от нейните завърнати. Сула излезе от сянката, точно пред очите на Кай. Блатните не бяха пощадили хубостта ѝ. Месо и кожа висяха като влажни парцали, отдолу се виждаше костта на скулата, челюстта, счупени зъби и тъмното чуканче на езика. Мъртвото момиче гледаше Кай с безразличие. Той си пое шумно дъх, явно изпитваше по-силна болка от онази, която Чела бе успяла да му причини с иглата. Момичето сигурно му е било изгора. Нещо повече от дребно увлечение.
— Сула! — Сълзи замъглиха очите му.
— О, я порасни. — Отегчение и тревога гризяха Чела, притискаха я, но нито едното, нито другото помагаха да го обърне. — Тя е мъртва. Ти не си. Можеш или да приемеш смъртта ѝ и да си намериш нещо ново, или да се присъединиш към нея. Светът се променя. Ще се промениш ли и ти с него, Кай?
Чела щракна с пръсти към Сула и трупът се строполи тромаво, въздух излезе през устата му като оригня.
— Тя още ли е „твоето момиче“, Кай? Оцелява ли истинската любов, когато плътта започне да гние? Какво беше Сула за теб? Хубаво личице, бързо облекчение в храстите? В смъртта няма романтика, Кай, смъртта е обратната страна на нашата монета. — Прокара пръсти през русата му коса. — Ние сме просто месо върху кости, които чакат неизбежното разложение. Похвално е да търсиш наслада, няма спор по това, но не обличай удоволствието в сладки думи и обещания. Искаш да си верен на своето момиче, но то вече не съществува, Кай. Откажи се.