Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Когато най-накрая успя да помръдне, стори го с грацията на някой, чиито кости са счупени до една. Измина със залитане разстоянието, което ги делеше, и падна на колене пред своята шелан. Вдигна нагоре треперещи ръце и докосна корема й, а очите му се напълниха със сълзи.
Не обели и дума. Само придърпа спътницата си към себе си, а масивните му и силни ръце обгърнаха талията й и мокрото му лице се притисна към утробата й.
Над главата му Уелесандра се усмихна. с истински широка усмивка.
Долу, в подножието на нейното щастие обаче, лицето на Тормент беше изкривено от ужас. Сякаш бе знаел още тогава, че бременността, заради която тя ликуваше, щеше да означава гибел и за трима им.
— Помислих си, че може да те открия в Другата страна.
Ноуан подскочи, а водата от купата се разплиска върху робата й и образът изчезна.
Тормент стоеше на прага, все едно че посегателството над личните му дела го беше призовало тук, за да брани онова, което му принадлежеше по право. Гневът му се беше изпарил, но макар и спокойно, мрачното му лице нямаше нищо общо с онова, което току-що бе видяла в купата.
— Дойдох да се извиня — обясни той.
Тя внимателно постави купата на мястото й и загледа как развълнуваната повърхност на водата се успокои и бавно се повиши, за да достигне предишното си ниво, допълнена от неизвестен и невидим извор.
— Реших да почакам, докато поизтрезнея.
— Наблюдавах те — прекъсна го тя. — В купата. Заедно с твоята шелан.
Това го накара да замълчи.
Ноуан се изправи и приглади робата си, въпреки че тя се спускаше надолу, както винаги, в прави и безформени дипли плат.
— Разбирам защо си все мрачен и се палиш така лесно. В природата на раненото животно е да налита дори на добронамерена ръка.
Когато вдигна поглед, той беше така навъсен, че веждите му образуваха една цяла линия. Не изглеждаше като добро начало на разговор. Но беше настъпил моментът нещата между тях да се изяснят и също както при обработването на гноясала рана, очакваше се, че ще боли.
Но въпреки всичко инфекцията трябваше да бъде изрязана от плътта.
— Преди колко време умря тя?
— Убита — произнесе той след миг. — Беше убита.
— Преди колко време?
— Петнайсет месеца, двайсет и шест дни и седем часа. Ще трябва да си погледна часовника за минутите.
Ноуан отиде до прозореца и погледна свежата зелена трева.
— Как научи, че са ти я отнели?
— От моя крал. И от братята. Дойдоха при мен... и ми съобщиха, че е била простреляна.
— Какво се случи след това?
— Изкрещях. Понесох се нанякъде, накъдето и да е. Плаках в продължение на седмици сам насред пустошта.
— Не си организирал церемония за изпращането й в Небитието?
— Отсъствах почти година — той изруга и потърка лице. — Не мога да повярвам, че ме разпитваш за това, нито пък, че аз ти отговарям.
Тя вдигна рамене.
— Правиш го, защото при басейна беше жесток към мен. Чувстваш се виновен, а аз се чувствам така, сякаш ми дължиш нещо. Второто ме прави дръзка, а първото развързва езика ти.
Той отвори уста. После я затвори. И я отвори отново.
— Много си умна.
— Всъщност не съм. Просто е очевидно.
— Какво видя в купите?
— Сигурен ли си, че желаеш да ти кажа?
— Всичко се превърта в главата ми като неспирна въртележка. Каквото и да е, няма да е нещо ново.
— Казала ти е, че е бременна, в кухнята ви. Паднал си на пода в краката й, тя е била щастлива, а ти не.
Той пребледня и на нея й се прииска да беше споделила за някоя от другите сцени.
Но в следващия момент той я изненада.
— Странно е. но някак знаех, че това е лоша новина. Прекалено много благополучие. Тя копнееше за бебе така отчаяно. На всеки десет години имахме спор по въпроса, щом настъпеше периодът й на нужда. Накрая стигнахме до положението тя да ме заплаши, че ще ме напусне, ако не й позволя да опита. Беше все едно да избирам между куршум и острие. И при двата случая знаех... че някак ще я изгубя.
С помощта на патерицата той се придвижи до стола, дръпна го и седна. Докато наместваше неумело ранения си крак, тя осъзна, че имат още нещо общо.
Ноуан го приближи бавно, с неравномерна походка и седна пред бюрото до него.
— Толкова съжалявам — когато той й отправи леко изненадан поглед, тя отново вдигна рамене. — Как бих могла да не предложа съчувствие пред лицето на огромната ти загуба? Истината е, че след като ви видях заедно, едва ли някога бих забравила колко много си я обичал.
След миг той промърмори дрезгаво: