Преродена любов

Ноуан повдигна купата, държейки я между дланите си, а не с пръсти. С едва доловимо движение започна да разклаща водата, опитвайки се да си представи гърба на Тормент, колкото може по-ясно.

Скоро пред нея започна да се разкрива история, разказана чрез движещи се картини, които сияеха в ярки цветове и преливаха от обич.

Преди никога не й беше хрумвало да проучва него и живота му чрез купите. В няколкото случая, когато беше идвала тук, бе проверявала участта на семейството си и как се развива животът на дъщеря й. Сега разбираше, че за нея е било твърде болезнено да следи съдбата на двамата воини, които я бяха спасили и й бяха дали подслон.

С последното си и възможно най-малодушно действие тя бе предала и двама им.

На повърхността на водата зърна Тормент заедно с червенокоса жена с великолепна фигура — танцуваха валс, тя носеше онази червена рокля, а той беше без роба и излагаше на показ името й, изписано на Древния език, прясно издълбано в плътта му. Той беше така щастлив и пламенен, любовта му и обвързването го караха да сияе като Северната звезда.

Последваха други епизоди, случващи се през годините — от момента, когато всичко помежду им беше съвсем ново, до комфорта, който бе дошъл с опознаването, от по-малкото жилище към по-голямото, от хубавите моменти, в които се смееха заедно, до по-тежките, когато имаха разправии.

Най-доброто, което можеше да предложи животът — някой, когото да обичаш и който да те обича, с когото да издълбаваш значими преживявания в дъбовия ствол на отминаващото време.

И после друга сцена.

Жената се намираше в кухнята, прекрасна уютна кухня, стоеше пред печката. На огъня имаше тиган, в него се готвеше някакъв вид месо и тя държеше шпатула, но не гледаше надолу. Взираше се в пространството пред себе си, а пушекът във въздуха ставаше все по-наситен.

Тормент се появи по коридора и се втурна през вратата. Извика името й и взе малка кърпа, приближи към някакво приспособление на тавана и заразмахва енергично кърпата напред-назад, намръщен, сякаш изпитваше силна болка в ушите.

Все още стоейки до печката, Уелесандра насочи вниманието си към случващото се и дръпна димящия тиган от нажежения котлон. Заговори и макар сцените да не бяха придружени от звук, стана ясно, че се извинява.

След като всичко се успокои и вече нямаше опасност от пожар, Тормент се облегна на плота, скръсти ръце пред гърдите си и говори известно време. После се умълча.

Уелесандра дълго не пророни и дума. В предишните епизоди от живота им тя изглеждаше силна и пряма... Сега върху лицето й бе изписано колебание.

Когато изрече отговора си, стисна устни и прикова поглед в хелрена си.

Тормент бавно отпусна ръцете си, докато те не увиснаха от двете страни на тялото му, устата му също се отпусна и челюстта му зейна. Примигна няколко пъти, отваряше и затваряше очи, после отново ги отваряше и пак ги затваряше.