Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Както и да е — сега, на стари години, подкачам да говоря тия работи. А тогава под масата вярвах, че Господ е започнал да ме наказва, от страх треперех в началото и като дивак с две постни думи се молех да ме пожали. Но не мисли, че Бог ми помилва душата и ме направи по-благ. Докато се молех, взех да мисля и друго. Абе, викам си, аз ли съм най-калпавият? Защо ще ме наказва? Какво да правех — да бях оставил онова прасе да ме скопи ли? И как да му отвърнеш на такъв освен да му прережеш гърлото? Защо да съм виновен? Та оня пръв почна. И какво са ми криви костенурките! Борят се значи в мен дяволът и Богът, а аз самият злобея, яд ме души към всички намесени в случката, към Всевишния, към Света Богородица даже — защо ми трупнаха такава беля и ме белязаха несправедливо!
И както бях наострен от горчилка и озлобление, чувам — вратата откъм кръчмата предпазливо се отваря. Зрак мижав влиза от мръсното прозорче, шляпна бос крак, стиска си някой дъха — разбрах аз, че Тумбата се прокрадва към нас. Замрях — правя се на заспал. Абе, защо се е върнал, питам се? Кръчмарят живееше другаде и снощи заключи, тръгна си. За какво пак е пристигнал? А през това време усещам, че той клекна до нас и навря глава под масата. Пипа, бара, пъхна ръка под завивката и повече откъм Михалис шари. Сетих се аз, че за парите тършува. Няма да е дошъл да ни завива, я — да не се простудим. И както бях отметнал чергата заради горещината, свих крак в тъмното, па като дзипнах — случи се точно в носа да го уцеля с голата си пета.
— Ух! — сдържано изгрухтя мъжът и като скочи, още по-зле си халоса тила в ламаринената обшивка.
— Кой е бе? Кой е?! — престорвам сънен глас аз и викам: — Ти ли се бе, майсторе? Стори ми се — крадец е влязъл, пък той чорбаджията бил! Прощавай…
Без да ми отвърне, Тумбата се джасна във вратата и влезе оттатък. Чувам го, че взе да дъдне:
— Ах, пичове недни! Ах, копелета недоносени! Обрали сте Костилката, сега мен сте дошли да изтръскате! Утре ще ви измета!
А аз лежа хладен и спокоен, все едно бълха от ревера си съм изтръскал. Безразлично ми стана ще ме наказва ли Бог или ще се откаже. Ама няма начин, викам си примирен, като е почнал, нека ме мандрагосва. Не съм аз за помилване. Хем го моля да ми прости, че човек съм убил, хем веднага на втори налитам. Не съм стока! Няма да се оправя! А Михалис спи като младенец — нищо не разбра от разправията с кръчмаря. Покрай него, докато разсъждавах унило за себе си, на разсъмване неусетно съм заспал…
На сутринта обаче Тумбата ни кряка, нито ни гони, мълчи кисело и яде варена костенурка заедно с нас. Опомнил се значи, че вината е негова. А носът му подут и син като патладжан.
— Какво ти е бе, Тумба? — пита го Михалис. — Да не си се сбил случайно?
Аз се правя на разсеян и гледам настрани.
— Снощи направих главата — фъфли Тумбата с пълна уста — и като станах да пикая, фраснах се в една стена…
— Ей! Че много лошо си се ударил! — съжалява го Михалис.
Щом останахме насаме, разправям на приятеля ми истината. И го гълча, че спи като пън — ако не съм аз значи да вардя, досега да са ни забърсали лирите.
— А! — потрива ръце Михалис. — У мен пари не могат се намери. Гол да ме съблече Тумбата, с пръст в устата ще остане.
— Че къде са? — чудя се аз.
— В нужника съм ги скрил. Вчера още усетих какво се кани тоя приятел. Много сте крадливи българите — обяснява ми като на глупак и взе лично да ме застъпва: — Ама и ти, Мите, все с ритници се оправяш. Че и аз покрай теб отнасям някое текме. То ако с ритници ставаше всичко, магарето да е цар на света.
Криво ми стана. Разбрах накъде бие. Кой знае какво си мисли насаме, рекох си, и как ме кори, че заради моите мъде се замеси в убийство. Но преглътнах думите му, защото беше прав. Тоя ден обаче и втори път се спречкахме. Преди не ни се беше случвало. Ама много бяхме изнервени, все нащрек стояхме да не цъфне полиция и ни залови.