Силата
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: the secret circle #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-041-6
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Силата». Краткое содержание книги:
В последната битка между доброто и злото на карта е заложено самото оцеляване на Каси, но няма никакви гаранции, че нейните свръхестествени способности ще се окажат достатъчни, за да вземе връх над Черния Джон и Фей. Ако победи, тя ще спечели повече, отколкото някога е мечтала. Но ако двете с Даяна се провалят, Силата ще отиде при онези, които търсят единствено разрухата.
Кой ще триумфира накрая? И ще загуби ли Каси любовта си заради спасението на Тайния кръг?
Другите крака, които усещаше върху гърба си, бяха женски. На Порша, предположи тя. Не, на Сали. Порша беше прекалено изискана да тъпче някого с крака.
Каси долови глухото трополене на гумите на колата по моста към сушата. После имаше много завои и след това караха дълго по много неравен път. Когато най-накрая спряха, беше много тихо.
Бяха в някаква гора. Бреза, бук и дъб, типични за Масачузетс дървета, растяха нагъсто наоколо. Каси чу по-леките стъпки на момичетата зад тях. Вървяха дълго, все по-далеч и по-далеч от пътя и цивилизацията. Когато се стъмни, стигнаха до една поляна.
Някой вече беше идвал тук. Фенерчето на Логан освети огнище и висящи от едно дърво въжета. Порша и Сали — Каси се беше оказала права и Сали наистина беше там — запалиха огън в огнището, а момчетата вързаха Каси за дървото. Според Каси използваха прекалено много въже.
А и огънят я притесняваше.
— Защо го правите? — попита тя Логан, когато той я върза и отстъпи встрани. Вече виждаше лицата им и успя да различи Логан от Джордан. Очите на Джордан бяха като на акула.
— Защото си вещица — отвърна кратко Логан.
— Това причина ли е?
Порша пристъпи напред.
— Ти излъга — обвини я тя. — За момчето на плажа, за всичко. През цялото време всъщност си била вещица.
— Тогава още не бях — отвърна Каси и се постара гласът й да прозвучи спокойно. — Сега обаче съм.
— Значи признаваш. Е, правим онова, което трябваше да направим още тогава.
Силен страх сви стомаха на Каси и тя отново погледна огъня. Джордан слагаше нещо в него, нещо дълго и метално.
„В беда съм“ осъзна Каси. „В много, много голяма беда.“
Трябваше й помощ и имаше само един начин, по който да извика някого. Единственото й оръжие беше силата й.
„Добре“, каза си тя. „Направи го, както стресна Шон. Приготви се, успокой се… Сега!“
„Адам!“, опита се да се свърже с него тя. „Адам, Каси е! В беда съм!“ Искаше й се халцедоновата роза да беше в нея. Адам й беше казал, че камъкът ще й помогне, ако иска да го повика. Халцедоновата роза обаче беше на Диана.
„Не мисли за това сега. Мисли за Адам. Трябва да го накараш да те чуе.“
„Адам“ — повика го тя отново и вложи цялата си сила в тази мисъл. Сякаш умението й да „изстрелва“ сила със съзнанието си не изчезваше с времето. То беше по-скоро като мускул — колкото повече го използваше, толкова по-добра ставаше. „Адам“, започна отново тя. Опита се да изпрати кратко и ясно послание. „Каси е! Имам нужда от помощ!“
„Ще дойде“ каза си тя. „Все някак ще ме намери. Ще дойде, но аз трябва да се успокоя и да изчакам.“ Мисълта за онова, което можеше да се случи преди Адам да се появи обаче, смразяваше кръвта й.
Беше насред пустошта с четирима ловци на вещици. Тишината започваше да й лази по нервите.
— Най-малкото, което можете да направите — обърна се внимателно тя към Логан и Сали, защото едва ли Джордан и Порша щяха да й отговорят, — е да ми обясните. Отвлякохте ме тук и поне можете да ми кажете защо толкова мразите вещиците. Не разбирам.
— Да не си луда? — попита Логан, но отговорът явно беше очевиден. Когато обаче тя продължи да го гледа, той допълни простичко: — Защото сте лоши.
— Логан… — Каси огледа лицето му на светлината на огъня. — Ние сме като вас. Просто сме по-близо… до природата. Това е. Изучаваме я, честваме я и понякога я караме да върши разни неща за нас. Ние обаче не сме лоши. Виж — продължи тя, когато Логан й обърна гръб, — и ние имаме своите недостатъци, като всички хора. По принцип обаче се опитваме да сме добри.
— Ами Фей Чембърлейн? — намеси се изведнъж Сали в разговора. — Тя добра ли е?
— И у Фей има добро — отвърна Каси малко по-внимателно. — Диана ми каза това един път и е истина. Фей трябва само да открие добротата. Обаче не можете да ни съдите само заради един-единствен човек.
— А начинът, по който се държахте с цялото училище години наред? Нима това е проява на доброта? Всички бяхме ваши роби!
— Беше грешка, признавам — отвърна Каси. — Диана обаче няма никаква вина. Хората се отнасяха с нея като с принцеса, защото те така искаха. Фей се държеше с другите като с роби. Някои от нас се увлякоха по нея, но го направиха, без да искат. Каквото и да се е случило, това не е решение.