Пазителката на гълъбиците
- Автор: Хоффман Элис
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-295-9
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пазителката на гълъбиците». Краткое содержание книги:
1973-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел — дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното — любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила.
Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите.
Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот — живее в света и на мъжете, и на жените.
И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и… на своите тайни — кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.
Сред уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.
И тогава видях брат си, застанал до малко езерце, в което преди години цар Ирод бе държал риби — малки, блещукащи създания, които се твърдеше, че били от чисто злато. Когато някой ястреб се опитвал да отмъкне риба от езерцето, той потъвал веднага, повлечен от тежестта на златото, погубен от своята алчност. Видях едно момиче да се затичва към Амрам и да се сгушва в прегръдките му. Не беше нужно заклинание, за да бъде обвързан; той вече бе в плен на собственото си желание, без намесата на някаква магия. Бе влязъл сам в мрежата и бе стегнал здраво въжетата, не защото Азиза бе ангел, а по-скоро защото бе от плът и кръв.
Внезапен студен вятър ни изненада в този топъл месец. Когато си отиде, плодовете паднаха от дърветата и се разпиляха по камъните. Някои жени се кълняха, че падналите на земята наподобили формата на червените ястреби, които кръжаха над главите ни, очаквайки времето, когато щяха да назоват крепостта своя. Те нямаха търпение да се впуснат над полетата с пшеница, за да съберат всичко, което можеше да им бъде от полза, преди сноповете да станат кафяви. Хората се молеха, водени от мъдрите стари мъже и от членовете на съвета. Най-висшият от свещениците ни, който обикновено стоеше в синагогата, където изучаваше свещените текстове и даваше съвети, сега дойде на стената и поведе молитвата. Казваше се Менахем бен Арат и бе известен като един от петимата най-учени хора в Юдея. Хората казваха, че е чувал Божия глас на върха на планината. Положението бе тежко, защото без градините нямаше да имаме провизии, а без гълъбите нямаше да има градини, затова той бе дошъл сред тълпата. Бях се научила да оценявам гукането на птиците, техния напев, който бе толкова красив, че цар Соломон го бе сравнил с гласа на своята любима в славната си Песен на песните.