Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

— Но защо сега мислите ви са изцяло в Русия, татко? – София отбеляза, че тази дълга развълнувана тирада е факт, че свекърът й още е жив не само привидно, външно. Защото загубата на любимия син би могла смъртоносно да изпепели душата му, оставяйки само плътта да крета до гроба, колкото й е писано. Добре е, че това не беше се случило.

— Защото мислите просто изпреварват мен самия.

— Какво искате да кажете?!

— Това, което казах. Сълзите промиха очите ми, дъще, но не мога да преодолея своето отдръпване от сънародниците си. Аз разбрах много неща, за което платих невероятно висока цена, а те си останаха същите. По-добре ще е да напусна Гърция, за да не изкушавам Господ с гнева на слабото си сърце. Намерил съм друга нива за мисионерство. Намерих място, където съм необходим. Нека князете на църквата витаят в облаците на илюзиите, Бог ще ги съди, но в скромната маса на средното духовенство няма излишни свещенослужители. Ще приема монашески сан в Русия и Димитри Севазмиос ще изчезне завинаги със своята вина.

— Кога тръгвате, татко?

— Следващата седмица. Възложих на братята си прехвърлянето на банковите сметки и недвижимите имоти. Мисля, че там парите ми ще намерят приложение. Роднините ще се погрижат и за твоя дял. Според завещанието на Леонид, те ще разпръснат своите средства из различни сметки, така че да можеш да теглиш пари при каквито и да е обстоятелства. Не се тревожи, нашето семейство е обиграно във финансовите тънкости. Знам, че тези пари ти трябват и се досещам за какво ще ги използваш. Не те осъждам, София, нямам правото да съдя никого не само като християнин, но и като човек, извършил твърде много горестни грешки. Искам да ти кажа само едно нещо. Благодарение на парите на семейство Севазмиос твоите възможности ще се увеличат десеторно. Дано Господ ти помогне да се увеличи десеторно и отговорността ти. Знам, че не си вярваща, макар никога да не сме говорили за това. Ти само спазваше правилата, за да не огорчаваш мъжа си и неговото семейство. Мисля си, че това е било просто юзда за твоята непокорна душа и ми се струва, че сега ти ще се освободиш от тази юзда, ще скъсаш дори с празната обвивка на църковността. Не се притеснявай, дъще, в националния характер на гърците е залегнал реалистичният поглед върху нещата. Ще се учудя, ако разбера, че по свое желание ще престъпиш прага на църквата поне веднъж в близките десет години. Но тъкмо с поглед, лишен от илюзии, сега виждам, че ти предстои да стигнеш до Бога, София. Няма да е скоро, но ще стигнеш. Прости за всичко. Знай, че се моля за теб.