Огньовете на сатаната

Той влезе още малко навътре и клекна да огледа следите от обгорено по земята. След малко извади меча и се зае да коси къпинака и високата трева. Показаха се още, но по-малки следи от опърлено. По дърветата около храсталака пък се виждаха дълбоки драскотини, сякаш оставени от огромна котка.

— Как, за Бога, е станало това? — възкликна Клавърли, който дойде и застана зад гърба му.

Корбет погледна към пътя, където Малтоут седеше на коня си, вперил в тях тъжни очи.

— Ето какво мисля, че се е случило — обясни Корбет. — Някой е дошъл тук да изпробва огъня, с който е изгорил Улфстън и останалите.

— Сякаш самият дявол е излязъл от ада — подметна Клавърли. — Опърлил е земята с опашката си и е издраскал дърветата с нокти.

— Да, тази история може да мине на Йоркския пазар — отвърна Корбет, — но аз съм сигурен, че сатаната си има предостатъчно работа, за да излиза от ада и да гори тревата и къпинака до пътя за Ботъм Бар. Не. Някой се е упражнявал с този огън, а драскотините по дърветата са направени със стрели.

— Значи убиецът е пускал стрели?

— Възможно е — обясни Корбет. — Палел е малки огньове, кой знае защо, и се е упражнявал в стрелба, използвайки дърветата за мишени. Мисля, че е бил твърде погълнат от работата си, твърде спокоен под прикритието на здрача, за да забележи приближаването на Улфстън. Нашият нещастен продавач на реликви е отивал към някое селце или пазарно градче, за да си продава дрънкулките. Всеки друг би побързал да отмине, дори би се върнал обратно, но Улфстън е бил пътуващ търговец — човек, който обичал да странства и да събира разни истории. Той спрял там, където е сега Малтоут, и вероятно е подвикнал в здрача. Убиецът се е обърнал. Бил е забелязан. Конят му е стоял наблизо. Той е отишъл бързо до животното, изтеглил е големия двуръчен меч и се е спуснал към Улфстън. Продавачът на реликви трябва да е стоял стреснат, уплашен, вцепенен като заек. Сигурно е вдигнал ръце към лицето си, когато убиецът е замахнал със страховития си меч и е разсякъл тялото му на две с един-единствен, безжалостен удар.

— И конят е хукнал? — обади се Ранулф.

— Да, силната миризма на кръв е натирила горката кранта в галоп по пътя. Тогава убиецът е запалил горната половина от трупа. Така не само щял да предотврати разпознаването на жертвата, но и открива, за да задоволи сатанинското си любопитство, какъв е ефектът на странния огън върху човешката плът.

— И разбира се — вметна Клавърли, — тъй като Улфстън е бил търговец, непознат по тези места, никой не го е обявил за изчезнал.

— Господарю — рече Ранулф, като посочи опърлената земя. — Как може човек да има такава власт над огъня? Знаем, че праханта се пали трудно, особено на открито. Може да се стъкне огън, който да се запали с горяща клечица или въглен. — Той впери поглед в зеления сумрак сред дърветата. — Не е ли това магия? Използване на тъмни изкуства?

— Не — отвърна категорично Корбет. — Бих могъл да повикам сатаната от ада, но дали ще дойде е друг въпрос. Този убиец иска да повярваме, че притежава магически сили, ключ към всички магьосничества.