Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
След като се прибраха от морето, Симеон я търси по телефона няколко пъти и баба й я скри по настояване на Лола. Симеон отчаяно звъня поне десет пъти, докато най-накрая разбра, че беше безсмислено. Лола усети моментно чувство за вина, което бързо прогони. В края на краищата толкова много момчета я харесваха.
Анастасия чудесно вършеше работата на секретарка, въпреки че се опита да обясни на Лола, че криенето не е възпитано, вероятно има цивилизовани начини да обясни на момчето, че вече не го харесва. Лола я изслуша, разговорът влезе от едното й ухо и излезе през другото. Нямаше никакви скрупули да се крие от мъжете, които не харесваше. Когато си паднеше по някого, беше готова на всичко, за да го завоюва, и нямаше никакви задръжки. Същото обаче важеше и за моментите, когато гаджето й писнеше. Начинът на отхвърляне беше безмилостен. Понякога вдигаше телефона, знаейки, че я търси отхвърленият за момента обожател, и слушаше мълчаливо отчаяното „ало, ало“. Чувството за вина мигновено биваше изместено от нежеланието да се сблъска със собственото си лицемерие. Определено беше дъщеря на майка си.
Анастасия наблюдаваше внучката си загрижено. Самоконтролът напускаше все повече Лола, отстъпвайки пред неясната, неразчертана и необяснена от никого територия на любовта, която ставаше все по-важна за нея. Алчно търсеше изчезналата любов на родителите си в момчетата, а Маруся и Стефан бяха твърде заети със себе си и изобщо не забелязваха какво се случваше с дъщеря им. Известно време Стефан се опитваше да принуди жена си да се прибира навреме, като даваше личен пример, но тя не обърна никакво внимание на усилията му. Лола обаче забеляза, че баща й чакаше Маруся до късно през нощта, зачетен в любимия си Джон Ъпдайк, който отлично разказваше за разпада на семейните отношения. Семействата явно се разпадаха еднакво и в България, и в Америка.
Баща й чакаше, а майка й не се прибираше и това отново разби сърцето на Лола. Най-накрая на Стефан му писна. Разбра, че нещата са във фаза, в която всеки ще се спасява поединично и трябва да мисли за себе си. От един момент нататък родителите й започнаха да се надпреварват кой ще се прибере по-късно нощем. Анастасия не заспиваше, докато не чуеше стъпките и на единия, и на другия. Лежеше с отворени очи в тъмнината на спалнята си, все по-тревожна за всички. И трите й деца се раздалечаваха мълчаливи и вглъбени в нещастието си, преживяваха лични кризи, затъваха в тях все по-явно всеки ден.
30.
Отстрани изглеждаха перфектно. Благодарение на общественото положение на Маруся Стефан беше приет обратно на работа в проектантското бюро и моментално беше получил държавна поръчка за проект. Отлично знаеше, че това нямаше как да му се случи, ако не беше зет на Цеко Доков, и му беше изключително неприятно, но нямаше друг избор, освен да мълчи.
Маруся си беше донесла страхотни тоалети от Париж - костюм от петролносиня фина кожа, виненочервени ботуши със златни шпори, тесни поли от най-фина вълна, малки, тънки кожени коланчета в цветовете на полите й, копринени блузи, елегантни чанти и обувки към тях. Всичко беше избрано от Стефан. Блестеше в бежово, заметната с палто от убити от баща й лисици, или в червено поло, сива плисирана пола и сиво палто с черен кожен колан и черни кожени копчета. Хората по „Хан Крум“ я гледаха шашардисано, беше като излязла от западно списание, такива жени не се срещаха в България. Стоките в магазините бяха груби, еднотипни, ограничени модели, грозни кройки, лошо ушити, неестетични. Единствено в ЦНСМ можеха да се намерят по-елегантни неща, произведени от „Рила“ или от някакъв заблудил се италианец Роко Бароко, който, кой знае как, се беше излъгал да търгува с комунистическа България. Вероятно модата беше претекст за шпионаж и той също беше вербуван от нечии тайни служби. От време на време в ЦНСМ ставаше почти бой за лимитираните бройки от хубави и модни дрехи, като в крайна сметка почти нищо не оставаше за тези, които нямаха приятелки продавачки или връзки с шефовете на магазина. Маруся не с смесваше с освирепялата да се докопа до нещо свястно женска тълпа. Нямаше нужда от всичко това, защото беше облечена за години напред директно от Париж.