Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
Постепенно Лола се превърна в това, което в училище съучениците й, които нямаха родители с възможности като нейните, наричаха „сноб“, а хора като дядо й Цеко - „разхайтена младеж“. И двете групи бяха вражески настроени към нея и тя инстинктивно и бързо разбра, че оттук нататък й предстои война. Война с тежките погледи на съучениците, които бяха верни на комсомолските идеи, държаха се „скромно“, вярваха в равенството, знаеха историята на БКП наизуст и бяха комсомолски активисти. Война и с това, което представляваше дядо й Цеко, когото тя обичаше заради простосърдечността му към нея и провинциалния уют на семплия му дом. Разбира се, войните на Лола бяха по принуда. Правилата бяха за всички, а тя не искаше да ги спазва. Докато съучениците й идваха облечени по изискванията на училището, тя глупаво настояваше да не носи униформа, нито червена връзка. Глупостта й растеше с всеки изминал ден в България. Саморазрушително настояваше да е обута в джинси, когато й се носят, да не я наказват за нелепото изискване да не носи косата си вързана на опашка, а да е сплетена, и дори не на една плитка, а на две. Изискването за двете плитки й се виждаше като принуда всички момичета насила да приличат на това, което другарите, управляващи България, познаваха най-добре - селянките. И колкото повече усещаше натиска на правилата, толкова по-объркана се чувстваше. Изход не се очертаваше нито в близко, нито в далечно бъдеще.
29.
Първото й лято в България след завръщането й от Париж беше бурно и интересно. За пръв път отиде с родителите си, или по-точно с баща си, защото майка й се оправда с извънредно много работа, на станцията на Министерството на външните работи, където се запозна със Симеон. Той беше „батко“, цели 2 години по-голям от нея. Все още не се беше целувала с момче истински, само беше получавала някакви бегли целувки по бузата. Баткото си падна по нея страхотно и така се случи първата целувка с език. Романтиката на топлия въздух, наситен с аромат на смокини, звездното небе и лекото разбиване на вълните в брега не можаха да компенсират неумението на целувача, който също беше начинаещ. Лола не можеше да повярва колко гадна беше тази целувка. Половината й лице беше олигавено, все едно, че беше целувала медуза. Езикът му й се видя прекалено дебел и лигав, мърдаше като някакъв гол охлюв и желанието му да го разхожда из всички кътчета на устата й я отблъсна невъзвратимо. Беше отвратително и непоносимо.
Преди да я целуне, Лола много си падаше по Симеон; той беше възпитано момче с дебел глас, лунички и ситно къдрава коса. В йерархията на „големите“, т.е. пуберите от станцията, той се ситуираше добре, защото имаше много печен голям брат. „Печен“ беше нова дума за Лола, която се оказа отлична ученичка по жаргон. Разхождаха се из лозята, държаха се за ръце по тъмните алеи, той разтреперано я прегръщаше на пясъка на плажа, точно пред лунната пътека, а на нея й харесваше, че се осмелява да я прегърне. Беше кавалер. Но всичко се изпари в момента, в който в устата й се беше забил топлият му, неспособен да се контролира език. На следващия ден след целувката Лола започна да го избягва из станцията. Нямаше къде да се скрие, но Симеон разбра, че втора целувка няма да има, и беше видимо съкрушен. На всичкото отгоре за негова зла беда Лола беше току-що приета във Френската, а той беше батко в по-горен клас от нея и трябваше ежедневно да се сблъсква не само със студенината й към него, но и с тълпата обожатели, сред които Лола явно се чувстваше прекрасно. Тя не сподели с майка си и баща си за кратката си афера със Симеон не защото беше тайна, а защото изведнъж тримата започнаха да живеят някакви съвсем отделни животи. Явно Лола беше пораснала, а родителите й рязко се бяха отделили в две отделни планети.
Нямаше и следа от времената преди Париж, когато Стефан и Маруся намираха време да са заедно. Маруся разбираше, че дъщеря й расте и се изплъзва все повече от контрола й, виждаше, че вече има ухажори, но не смяташе, че Лола имаше нужда от съвети или от помощ, а Анастасия пък внезапно остаря в очите на внучката си. Тя, жената, познаваща истинския живот, не това подобие на живеене в България, й беше казала, че трябва да спре да се държи глупаво. Явно вече беше твърде извън времето, за да й споделя сърдечните си истории.