Престъпен ум
- Автор: Картер Крис
- Серия: Робърт Хънтър #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-307-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен ум». Краткое содержание книги:
— Хайде, Били, свърши си работата — каза Фигероа и се дръпна встрани.
Младежът разтвори ножицата широко и внимателно я постави върху единия край на защитената скоба на катинара. Отпусна тежестта си върху ножицата и натисна силно.
Тя се плъзна по катинара, сякаш не се беше случило нищо, но всички видяха, че върху пода отскочи нещо и се изтърколи два метра по-нататък по коридора. Били беше успял да среже защитния пласт и сега скобата беше оголена от едната страна.
— Казах ви — рече той и кимна към ножицата. — Това лошо момиче му е майсторът. Сега идва лесната част. — Той нагласи ножицата около оголената скоба и пак стисна силно.
Този път остриетата не се плъзнаха по катинара, а с лекота срязаха скобата, сякаш минаха през влажна глина.
Всички изглеждаха смаяни.
— Трябва да срежа отново — обясни Били. — Тази скоба е твърде дебела и яка, за да можем да я изкривим, да я измъкнем и да освободим катинара. Трябва да отрежа парче от нея.
— Давай смело, Били — рече Декър.
Били повтори същите стъпки като преди, но този път постави остриетата на ножицата три сантиметра по-нагоре от мястото, където сряза първия път.
Ножицата отново сряза метала и малко парче падна на земята, като остави голяма дупка в скобата на катинара.
— Готово, мамка му — победоносно обяви Били и извади катинара от резето на вратата.
— Страхотна работа — похвали го Фигероа.
Били се дръпна встрани, а Фигероа плъзна назад резето на металната врата и я вдигна нагоре. Четиримата застанаха неподвижно за момент и се втренчиха в почти празния склад с размери три на три метра. Вътре имаше само един голям фризер с чекмеджета, избутан до задната стена.
— Благодаря, Били — каза Декър и нахлузи латексови ръкавици на ръцете си. Фигероа направи същото. — Сега може да се върнеш на рецепцията. Ще те повикаме, ако се нуждаем от нещо друго.
На лицето на Били се изписа разочарование.
— Не може ли да остана да гледам?
— Не и този път, Били.
Изчакаха, докато момчето зави зад ъгъла, и после влязоха в склада. Хюс остана на две крачки зад двамата агенти.
От мотора на фризера се разнасяше изнервящо и зловещо тихо бръмчене. На капака нямаше катинар или ключалка.
Фигероа се приближи и огледа фризера, проверявайки го отдолу и отзад.
— Всичко изглежда наред.
— Тогава да погледнем вътре — предложи Декър.
Фигероа кимна и вдигна капака.
Тримата се намръщиха едновременно, когато надникнаха вътре.
— Какво по-точно виждаме? — иронично попита Хюс. — Запаси от сладолед за сладкарница?
Големият фризер беше пълен с двулитрови пластмасови бъчвички за сладолед, наредени на три пласта. Етикетите на най-горния ред показваха най-различни видове — шоколадов, ванилов, ягодов, с шамфъстък, с бисквити, ябълков с канела и бананов.
Декър все още се мръщеше при вида на бъчвичките, но изражението на Фигероа беше много по-обезпокоено.
— Боже — възкликна той и посегна към едната бъчвичка с етикет «Ягодов сладолед».
Сега Хюс и Декър се намръщиха.
Фигероа хвана матовата бяла бъчвичка с лявата си ръка, а с дясната бавно отвори капака.
Джоана Хюс отвори широко очи, когато видя какво има вътре. Секунда по-късно тя повърна.
38.
Хънтър и Тейлър бяха повикани в кабинета на директора Ейдриън Кенеди четирийсет и пет минути след като той ги беше оставил с докладите за Меган Лоуи и Кейт Баркър.
Кабинетът, който се намираше на третия етаж в сградата на ОБН, беше просторен и хубаво обзаведен, без да бъде прекалено внушителен. Имаше старомодно махагоново бюро, две тъмнокафяви кожени кресла «Честърфийлд», пухкав килим, който изглеждаше доста удобен за спане, и огромна библиотека е най-малко стотина тома с кожени корици. Стените бяха украсени предимно с дипломи в рамки, награди и снимки на директора, позиращ до видни политически и правителствени личности.
Кенеди седеше зад бюрото си, сложил очилата за четене високо на носа си, и гледаше седемдесетсантиметровия компютърен екран.
— Влезте — извика той в отговор на почукването на вратата.
Тейлър отвори и прекрачи прага. Хънтър я следваше на две крачки.
— Не сядайте — каза Кенеди, направи им знак да се приближат и кимна към екрана. — Получихме новини от Сиатъл. Елате да видите.
Хънтър и Тейлър минаха покрай креслата и застанаха зад бюрото му, Хънтър вляво от него, а Тейлър вдясно. Екранът показваше само десктопа. Кенеди беше умалил приложението, което гледаше.
— Преди около четирийсет минути — започна той — двама наши агенти и федерален съдебен полицай на Съединените щати са разбили катинара на вратата на складовото помещение в Сиатъл. Ето какво са намерили вътре.