Престъпен ум
- Автор: Картер Крис
- Серия: Робърт Хънтър #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-307-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен ум». Краткое содержание книги:
— Аз… мисля, че трябва да се обадя на шефа си.
— Как се казваш, момче? — попита Декър.
— Били.
Били беше висок метър и седемдесет, с къса руса коса със заострени нагоре с гел кичури на места. Имаше набола брада на три дни и по две обеци на всяко ухо.
— Е, Били, може да се обадиш на когото искаш, но ние нямаме време да чакаме. — Декър кимна към заповедта за обиск. — Както обясни федералният съдебен полицай Хюс, този лист хартия, подписан от федерален съдия на Съединените щати, ни дава законното право да претърсим складово помещение триста двайсет и пет със или без твоето съдействие. Нито ти, нито ние се нуждаем от разрешението на шефа ти, за да го направим. Само това тук е разрешението, от което се нуждаем. Ако не ни отвориш вратата, за твое съжаление, ние ще я разбием, използвайки каквито средства намерим за необходимо.
— И няма да бъдем отговорни пред закона за причинени щети — добави Фигероа. — Разбираш ли какво ти казвам?
Били очевидно се почувства много неудобно. Мобилният му телефон иззвъня на плота на рецепцията, известявайки пристигането на съобщение, но той дори не го погледна.
— Това копие от заповедта остава при теб — продължи Декър. — Можеш да го покажеш на шефа си, на адвоката си или на когото искаш. Екземплярът гарантира, че ти не нарушаваш закона или правилника на фирмата и че не правиш нищо забранено. — Той млъкна и погледна часовника си. — Нямаме абсолютно никакво време за губене, Били. Затова какво да бъде? Ще ни пуснеш ли в складовото помещение, или да разбием вратата? Трябва да направиш избор.
— Будалкате се с мен, нали? — попита Били.
Погледът му се отмести към стъклото зад двамата агенти, сякаш се опитваше да открие скрита камера някъде там.
— Това е официално, Били — отвърна Хюс. Тонът ѝ говореше, че не се шегува.
— Наистина ли сте от ФБР? — В тона на Били прозвуча вълнение.
— Да, настина — отвърна Декър.
— Вижте, бих искал да помогна. Мога да ви пусна в сградата. Няма проблем. Но не мога да отворя вратата на склад триста двайсет и пет, защото има катинар. Никоя от нашите врати няма заключващ механизъм, само много дебело плъзгащо се резе. Клиентите ни могат да купят катинар от нас. — Били бързо показа табло зад себе си с няколко катинара с различна големина. — Могат да си донесат и свои катинари, но не е позволено да слагат допълнителна ключалка. Щом помещението се даде под наем, ние вече нямаме достъп до него. Всеки склад е напълно личен.
Фигероа кимна и се замисли за момент.
— Добре. Можеш ли да ни кажеш детайлите на абонамента?
— Разбира се. — Били започна да пише нещо на компютъра зад рецепцията и след няколко секунди каза: — Ето. Складовото помещение е средно по големина, едно от нашите специални, три на три метра.
— Специално? — попита Декър.
— Да — отговори Били. — Има електрически контакт.
— Добре.
— Било е дадено под наем преди осем месеца, на четвърти януари, на някой си господин Лиъм Шоу — продължи да чете от екрана. — Платил е цялата година в аванс… в брой.
— Не съм изненадан — рече Декър.
— Складовото помещение се намира в коридор Е — добави Били. — Мога да ви заведа, ако искате.
— Да вървим — едновременно казаха Фигероа и Декър.
36.
Докато не получат потвърждение, че Лушън казва истината за индивидуалния склад в Сиатъл, никой не виждаше смисъл да продължават с разпитите. Директорът Ейдриън Кенеди каза на Хънтър и Тейлър, че агенти на ФБР от Вашингтон, въоръжени с федерална съдебна заповед за обиск, вече са изпратени да потвърдят достоверността на показанията на Лушън и че до шейсет минути или по-малко би трябвало да имат отговор.
Тейлър седеше сама в една от залите за конференции на подземно ниво три в сградата на ОБН и гледаше недокоснатата чаша кафе на масата пред себе си, когато Хънтър отвори вратата и влезе.
— Добре ли си? — попита той.
За миг му се стори, че въпросът му не е стигнал до нея, но после тя бавно се обърна и го погледна.
— Да, добре съм.
Последваха няколко минути на неловко мълчание.
— Справи се добре там долу — каза той с непокровителствен тон.
— О, да — иронично кимна Тейлър. — Освен че започнах с погрешния въпрос.
— Не — отвърна Хънтър и седна от другата страна на масата срещу нея. — Точно тук грешиш. Какъвто и пръв въпрос да му беше задала, Кортни, Лушън, щеше да го обърне срещу теб и да се опита да те злепостави, да те накара да се почувстваш некомпетентна, да разклати увереността ти и да те принуди да мислиш, че не си достатъчно добра, защото иска да ти влезе под кожата. И той знае, че е добър в това отношение. В университета се заяждаше с преподавателите по този начин.