Върховното кралство [Наследникът]

— Не го бяха предвидили — отвърна Енцио.

Форланд извади от ризата си един подострен рог от торан.

— Четирима от тези петима мъже — каза той — бяха с бели ризи и сини панталони. И всички имаха такива в себе си.

Херцогът разгледа рога, без да го докосва. Представи си го потънал в тялото на сина му, в плътта от неговата плът.

— Следователно са смятали да те убият по време на надбягването — каза той. — Без съмнение като се възползват от някое сблъскване. После тялото ти щеше да бъде намерено проснато на земята и наръгано от удари с рог…

— Но ти си ги изненадал, като си напуснал надбягването — продължи Денерио. — И тогава те е трябвало да импровизират.

— Което означава, че са те наблюдавали от самото начало — каза Алисия.

— Нищо ли не забелязахте? — попита херцогинята.

— Не, майко.

— Не — каза Форланд.

— Представям си как са били твърде погълнати да тичат пред разярените торани — иронично подхвърли Алисия.

Тя знаеше, че майка ѝ винаги е била склонна Енцио да участва в надбягването на Гарлор. Дори подозираше, че идеята за това е била нейна, ако не и на онази проклета Елда. Денерио сдържа усмивката си, но херцогинята не разбра. Херцогът обаче реши, че е по-добре да сменят темата:

— А водачът им? Как изглеждаше?

Енцио описа мъжа с баретата колкото можа, като подчерта:

— Имаше лек алгерски акцент.

Херцогът посрещна смутено тази новина.

— Ето кое обяснява всичко! — каза херцогинята.

— Наистина ли? — учуди се Алисия.

— Не — отсече херцогът. — Това нищо не доказва. Всеки може да прати някой алгерски наемник.

Ядосана и високомерна, херцогинята вдигна рамене. Под студения си вид тя винаги бе била по-склонна към гняв и отмъщение от съпруга си.

— Вашата предпазливост ви заслепява, приятелю — каза тя.

Алгера беше едно от петте кралства, сиреч — заедно с Върховното кралство, Вестфалд, Валмир и Иргаард — една от главните нации в Имелор. Днес западнала, тази морска сила живееше в спомена за старата си слава и в собствената си легенда. Дълго време беше държала в окупация и владяла херцогството Валанс, чиято аристокрация и традиции всъщност бяха алгерски. Оттам идваха надбягванията с торани и арената. Оттам идваше и враждебността на старата местна аристокрация към херцога на Сарм, който, също като валансанския народ, беше илериец.

— Алгера има прекрасни причини да поддържа Спада — добави херцогинята. — Било с надеждата един ден да си върне херцогството Валанс. Било най-малкото с надеждата да го види паднало в ръцете на господари, които да са по-благосклонни към алгерските интереси…

Форланд прецени, че за него беше време да се оттегли.

Поздрави и дискретно напусна стаята на Енцио. Но в коридора чу Алисия, която го викаше, докато го настигаше:

— Графе!

Той се обърна.

— Госпожо?

Тя се приближи — развълнувана и леко задъхана.

Светлината нахлуваше през високите прозорци, гледащи към градина на първия етаж. Бяха сами, като се изключат неколцината стражи, които пазеха вратата на Енцио в края на коридора и не можеха да ги чуят.