Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
— Интересното е, че през цялото това време се говореше в защита на социалната държава.
— Да, но с тази политика управляващите я направиха нестабилна. Тези, които защитаваха социалната държава, са същите, които най-много допринесоха за разрушаването й. В момента Португалия е с най-висок външен дълг от 1892 година насам, най-високия държавен дълг през последните сто и шестдесет години, най-голям брой безработни в своята история и най-ниския икономически растеж от Първата световна война насам. Като имаме предвид тази статистика, кажете ми как, по дяволите, е възможно да издържаме социалната държава, която създадохме?
Томаш сведе поглед към стрелката за горивото на таблото на фолксвагена. Нямаше много бензин и трябваше да отбие в някоя бензиностанция, за да зареди.
Възползвайки се от тази пауза, Алешандре наруши възцарилата се тишина.
— Проблемът за дефицита на държавните сметки се решава с развитие на икономиката — обобщи той. — Ако се разраснем, ще победим дефицита.
Филипе разпери два пръста пред пътника на задната седалка.
— Има два начина за справяне с дефицита — каза той. — Съкращаване на разходите или увеличаване на приходите. Увеличаването на приходите идва, разбира се, от данъците. Проблемът е, че по-високите данъци намаляват инвестициите и водят до фалити, поради което са ефективни само в краткосрочен план. Единственият начин да се увеличат приходите от данъци трайно е икономическият растеж. — Той въздъхна. — Само че, драги, тук няма икономически растеж, нали?
— Нула цяло и три процента годишен среден ръст през последните десет години до идването на МВФ — повтори Томаш.
— Добре е да не забравяме тази цифра. Говори много.
— Тоест — настоя Филипе — когато един политик, който харчи много пари, твърди, че решението е икономическият растеж, той всъщност казва, че няма да направи нищо, за да разреши проблема. Ако управляващите дебалансират държавния бюджет, как тогава искат стабилно икономическо развитие? Това е само за заблуда на наивниците.
Алешандре не се предаваше.
— Икономиката може да се укрепи…
— Как?
— С финансова инжекция.
— С чии пари? Пари няма! Освен това твърдя, че в последните десетилетия в португалската икономика са били инжектирани милиарди евро, а няма почти никакъв ръст. — Филипе доби замислено изражение. — Може да се намали корпоративният данък, както направи Ирландия през 90-те. Но това би било полезно само ако е съпътствано от други непопулярни реформи, като облекчаване на процедурата за уволнение, така че който има пари, да пожелае да започне бизнес в Португалия и така да натрупа богатство.
— Трудовият кодекс бе променен през 2012 година.
— Вярно е. Но е необходимо да се направят още неща, които правителството не е успяло или не е искало да промени — например да работи за по-експедитивна и ефикасна съдебна система, да намали значително бюрокрацията в страната, да се бори с корупцията чрез ефективно законодателство, да поддържа стабилни и опростени данъчни закони за по-дълго време… с две думи — пакет от реформи, способни да направят условията за инвестиции привлекателни и сигурни. Коя чужда фирма ще поиска да инвестира в Португалия и да създаде работни места, ако вижда, че данъците ще глътнат печалбата, че ще са нужни четири години, за да получи разрешително, че ще трябва да наеме архитекти и инженери, които са приятели на управляващите или на автократите, за да получи одобрение за проектите си и че ако трябва да съди някого, ще трябва да се влачи петнадесет години по съдилищата? Никой няма да вложи пари в такава държава! Страхът от промяна и негативните настроения към португалските предприемачи още повече затрудняват изхода от сегашната ситуация. Нещо повече, самите предприемачи са слаби и не особено амбициозни — плод на лошата образователна система.