Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
И днес, като много други дни, Хидетада бе зает с едно от своите любими занимания. Облечен като за излет вън от града, той излезе от главното укрепление и отиде на хълма Фукиаге да огледа как вървят строежите.
Горе-долу по времето, когато шогунът и неговата свита от служители, лична прислуга и будистки монаси се спря да почине, в подножието на хълма Момиджи се вдигна някаква врява.
— Спрете кучия син!
— Хванете го!
Някакъв копач на кладенци тичаше наоколо и се опитваше да се откъсне от дърводелците, които го гонеха. Стрелна се като заек между купищата дъски и за кратко се скри зад една зидарска хижа. После се спусна с все сила към скелето на външната стена и се закатери по него.
С шумни проклятия двама дърводелци тръгнаха нагоре след него и го уловиха за краката. С отчаяно размахани ръце копачът на кладенци падна по гръб върху един куп стърготини.
Дърводелците се нахвърлиха върху него от всички страни с ритници и удари. По някаква необяснима причина този нито почна да вика, нито опита да се брани, а колкото може по-здраво се притисна към земята, като че тя бе единствената му надежда.
Дотичаха самураят, който отговаряше за дърводелците и надзирателя на работниците.
— Какво става тук? — попита самураят.
— Стъпи ми на отвеса, свинята мръсна! — изръмжа един от дърводелците. — Отвесът е душата на дърводелеца!
— Я се овладейте.
— Вие какво щяхте да направите, ако ви беше стъпкал сабята? — поиска да узнае работникът.
— Добре, стига толкова. Шогунът е спрял там горе на хълма.
Като чу споменаването на шогуна, първият дърводелец се укроти, но един друг се обади:
— Трябва да иде да го измие, после да се поклони на отвеса и да му се извини!
— Ние ще се погрижим за наказанието — заяви надзирателят. — Вие се връщайте на работа.
Хвана проснатия на земята човек за яката и му нареди:
— Вдигни си лицето.
— Да, господине.
— Ти си от копачите на кладенци, нали така?
— Да, господине.
— Какво правиш тук долу? Това не ти е работното място.
— И вчера пак се мотаеше тук — обади се дърводелецът.
— Тъй ли? — учуди се надзирателят и се вгледа в пребледнялото лице на Матахачи. Направи му впечатление, че за копач на кладенци този е прекалено изнежен и изтънчен на вид.
Набързо се посъветва със самурая и после отведоха Матахачи.
Заключиха го в един дървен навес зад постройката на строителния надзирател, където през следващите няколко дни той нямаше възможност да се радва на друга гледка освен един-два чувала с дървени въглища и каци за туршия. Уплашен, че заговорът може да бъде разкрит, скоро изпадна в състояние на ужас.
Влязъл веднъж в крепостта, Матахачи размисли и реши, че даже това да значи да остане копач на кладенци до края на живота си, той няма да се превърне в убиец. На няколко пъти видя шогуна със свитата му, но не направи нищо.
Това, което при всяка възможност го бе водило напоследък на няколко пъти в подножието на връх Момиджи, бе едно непредвидено усложнение. Щяха да строят библиотека и при този строеж рожковът щеше да бъде отсечен. Матахачи гузно подозираше, че мускетът ще бъде открит и това направо ще го уличи в участие в заговора. Не успя обаче да намери време, когато наоколо няма никого, за да изрови оръжието и да го хвърли някъде.
Дори насън се обливаше в пот. Веднъж сънува, че е в страната на мъртвите и накъдето и да погледне, навсякъде растат рожкови. Няколко нощи след като го затвориха в навеса ясно като в бял ден сънува майка си. Вместо да се съжали над него, Осуги извика нещо ядосано и го замери с една кошница пашкули. Щом пашкулите нападаха по главата му, Матахачи се опита да избяга и тя се втурна да го преследва. Косата й тайнствено се бе преобразила в бели пашкули. Матахачи тичаше, но тя все оставеше след него. Окъпан в пот, скочи от една висока скала и полетя сред пъклен мрак — безкрайно пропадане в тъмнината.
— Майко! Прости ми! — извика той като ударило се дете и от собствения си глас се събуди.
Действителността наяве — изгледът да умре — не бе по-ужасяваща от съня.
Опита се да отвори вратата, която, както вече знаеше, бе заключена. В отчаяние се покатери на една туршиена каца, счупи прозорчето под покрива и се измъкна през него навън. Под прикритието на купчините дъски и камък и на хълмчетата нарината пръст Матахачи тихо се прокрадна в близост до задната западна порта. Рожковът още беше там. Той с облекчение въздъхна.
В отчаянието си намери някаква мотика и започна да копае неистово. Разтревожен от шума, който вдигаше, спря и се огледа. След като не видя никого, пак почна работа.
От страх някой вече да не е намерил мускета размаха мотиката, като че очаква да изрови не него, а живота си. Дишането му стана бързо и неравно. Потта и мръсотията се смесиха и му придадоха вид на току-що излязъл от кална баня. Почваше да му се вие свят, обаче не можеше да спре.