Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Трябва да кажа, с хубава сган си се забъркал. Небето да им е на помощ. Те не разбират накъде се върти светът. Добре е, че ми каза, преди да е станало по-лошо. — Пъхна ръка в кимоното си и за изненада извади оттам две златни монети, които подаде на Джотаро. — Най-добре колкото можеш по-бързо да се махаш. Най-малкото забавяне може да донесе нещастие не само на теб, но и на баща ти и на твоя учител. Иди колкото се може по-надалеч, но не се доближавай до главния път Кошу или до Накасендо. Днес до пладне ще са почнали строго да проверяват всички пътници.
— Какво ще стане със сенсей? Не мога да си тръгна и да го оставя на такова място.
— Остави това на мен. След година-две, щом нещата се поуспокоят, може да идеш да го видиш и да се извиниш. Едва тогава ще кажа някоя добра дума за теб.
— Довиждане.
— Само минута.
— Да?
— Иди първо в Едо. В Адзабу има един дзен-храм, казва се Шоджуан. Баща ти вече трябва да е там. Вземи този печат, който ми дадоха в Дайтокуджи. Там ще познаят, че е мой. Накарай да дадат на теб и на баща ти монашески шапки и одежди, заедно с необходимите препоръки. После ще можете да пътувате незабелязани.
— Защо трябва да се правя на свещеник?
— Няма ли край твоето простодушие? Ти, млади ми и глупави приятелю, си част от заговор с цел убийството на шогуна и подпалването на Иеясувата крепост в Суруга. Искате да хвърлите в безпорядък цялата област Канто и да свалите властта. Накратко, ти си изменник. Хванат ли те, задължителното наказание е смърт чрез обесване.
Устата на Джотаро зина.
— Сега върви.
— Може ли да ви питам нещо? Защо трябва хора, които искат да свалят рода Токугава, да бъдат смятани за изменници? Защо не са изменници онези, които свалиха рода Тойотоми и завладяха страната?
— Не питай мен — отвърна с хладен поглед Такуан.
Нарът
По-късно същия ден Такуан и Йори пристигнаха в дома на господаря Ходжо Уджикацу в Ушигоме. Един млад прислужник, застанал на вратата, отиде да извести за идването на Такуан и след няколко минути излезе Шиндзо.
— Баща ми е в крепостта Едо — обясни той. — Няма ли да влезете да го почакате?
— В крепостта ли? — попита Такуан. — Тогава да вървя и аз, понеже бездруго бях тръгнал натам. Ще възразите ли да оставя Йори тук при вас?
— Ни най-малко — отвърна с усмивка Шиндзо и хвърли бърз поглед към момчето. — Да ви поръчам ли паланкин?
— По възможност.
Лакираният паланкин едва се бе изгубил от погледа и Йори вече бе в конюшните, където оглеждаше един по един добре охранените дорести и сивкави коне на господаря Уджикацу. Особено го възхищаваха главите им, които сметна за много по-аристократични от онези на познатите му досега полски коне. Зачуди го обаче нещо друго — как може военното съсловие да си позволява да държи в бездействие такъв голям брой коне, вместо да ги изкара да работят по нивите?
Тъкмо започваше да си представя излизащи в сражение конници и силният глас на Шиндзо го извади от унеса. Обърна поглед към къщата в очакване да му се скарат, но видя, че причинителка на Шиндзовия гняв е една слаба старица с тояжка и упорито навъсено лице.
— Да се преструва, че го няма ли?! — кресна Шиндзо. — Че защо баща ми да се опитва да лъже стара вещица, която даже не познава?
— Ама сте се ядосал! — възкликна язвително Осуги. — Допускам, че сте син на негово височество. Знаете ли колко пъти съм идвала тук и съм опитвала да се срещна с баща ви? Немалко, мога да ви кажа — и всеки път ми казват, че го няма.
Малко сепнат, Шиндзо отвърна:
— Няма нищо общо колко пъти сте идвала. Моят баща не обича да приема посетители. Щом не иска да се срещне с вас, защо продължавате да идвате?
Необезсърчена, Осуги се изкиска:
— Не искал да приема посетители! Защо тогава въобще живее сред хора?
Тя се озъби.
На Шиндзо му мина през ума да й прати някоя обида и да я накара да чуе звъна от изтеглянето на сабята му, но той не желаеше такава грозна проява на раздразнителност, а и не бе сигурен, че ще подейства.
— Баща ми не е тук — каза той със сдържан глас. — Защо не седнете и не ми разкажете за какво става дума?
— Е, мисля, че ще приема любезното ви предложение. Дълго ходих и краката ми се умориха. — Тя седна в края на стъпалото и се зае да разтрива коленете си. — Като ми заговорихте така кротко, млади човече, се засрамих, че повиших преди малко така глас. Сега, ще искам да предадете каквото кажа на баща ви, щом се върне.
— С радост ще направя това за вас.
— Идвам да му разкажа за Миямото Мусаши.
Озадачен, Шиндзо попита:
— Да не би нещо да е станало с Мусаши?
— Не, искам баща ви да разбере що за човек е той. Когато беше на седемнайсет, Мусаши отиде при Секигахара и се би срещу рода Токугава. Срещу рода Токугава, чувате ли? Отгоре на това в Мимасака той извърши толкова злини, че никой и една добра дума не можеше да каже за него. Уби сума хора и сега от години бяга от мен, понеже се опитвам заслужено да му отмъстя. Мусаши е зъл негодник и при това — опасен!